.
Стихове от Таня Николова
.
БОТЕВ
Всичко започна с това, че нямах огънче за цигарата.
Пусках котлона, палих салфетка, мъчих се
и накрая намерих една изфирясала запалка с лика на Ботев.
Работеше с последни сили, запалих.
Ботьове, огънче,
замествам те, справям се, не е същото
но такова е времето –
дребно
и аз такава –
никаква,
и родината ми такава –
счупена,
и ти –
запалка.
ЛЮБОВ
Аз съм твоето куче пазач
подритвано, предано,
дресирано с къшей любов
да се бие самоотвержено
срещу всички и всичко,
там и тук
напук!
на болката
и себе си…
Куче, вярно на своята мисия
да обича
по кучешки,
безропотно и истински
ПЛАТОНИЧНО
с теб можем всякак да се обичаме
и през дрехите
и през другите
с думи
и без тях
само с поглед
и мисъл
перо и бръснач
по кожата на времето
ИМА ЕДНО МАЛКО СЕЛЦЕ
има едно малко селце в интернет
което умира
моето
къщите му са изоставени
улиците са празни
даже пъдарят се е скрил
останали сме няколко, дето наминаваме
всеки ден
един ще пусне песен
друг виц
по някоя тема за политика или каквото там
за да се преброим
но вижда се, ясно е
отидоха си хората
няма го селото
и това
както много други
па като ме свие сърцето, повъртя се, повъртя се и навън
свят широк, форуми много
някой ден ще спра да идвам
някой ден и мястото ще изчезне
заедно с архива
и всички нас
толкова живи, толкова живи
.
––––––––––––––––––––––––––––––
Таня Петкова Николова e родена през 1968 г. в Плевен. Завършила е “Музикална педагогика” в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив и “Счетоводство и контрол” в УНСС – София. Била е учител по музика в Ямбол и Стралджа, понастоящем е счетоводител в София. Публикува текстовете си в интернет под различни псевдоними, най-често като shshtt. Aвтор е на стихосбирките “Толкоз” (2007), издадена след спечелен конкурс на Министерството на културата за дебютна книга, “Еквилибриум” (2012), “Калейдоскоп” (2013), “Непоръчан портрет” (2014), “Морз” (2016) и “Магарешки песни” (2021).
.
Поетеса със свой собствен почерк, чувствителност и стил. Откровеност и ясна позиция са отличителните й качества. Четенето на нейните стихове е леко, защото в тях липсва патетичност и приповдигнатост, но метафоричността им е неочаквано затрогваща, свъзваща чувството с размисъл за съвременния човек и неговите проблеми.