„Виж приложения списък на срама“ – това ми писа един колега за номинираните за член-кореспонденти и академици в Българската академия на науките (БАН).
Видях го: някои имена в списъка наистина са за срам на съвременната биомедицинска наука. В списъка има, разбира се, и имена на стойностни учени.*
Колегата ми писа още: „Не искам да обсъждам надбягването за титли с участието на Драга Тончева, Цветалина Танкова и Венцислав Мутафчийски (Муфти, както eлегантно го наричат във ВМА тези, които са запознати с „академичния“ му профил).“
Отговорих на колегата:
Вече 31 години живеем в демокрация без меритокрация в науката, образованието и културата (НОК). Подобно на Платон за управлението на държавата, най-добрата форма за управление на НОК е „аристокрацията на заслуги“ – меритокрация, осъществявана от мъдри и морални личности, както писах в моите есета „Звания без знания“.
Стойността на един учен се определя от силата (импакта) на списанията, в които публикува, и от броя на цитиранията на неговите публикации. Това е смисълът на известната максима Publish or perish! (Публикуваш или загиваш!).
Наукометричните показатели h-index и citation index са реалната оценка за приноси в науката. h (Hirsch)-index оценява не само броя на публикациите, но и тяхната значимост – учен има индекс h, ако има h публикации, като всяка една от тях е цитирана поне h пъти. (● Jorge E. Hirsch. An index to quantify an individual’s scientific research output. Proceedings of the National Academy of Sciences of USA 2005;102 (46):16569-16572. DOI:10.1073/pnas.0507655102.)
Преминалите успешно през такива “квалификации” могат да участват на „олимпиадите“ на науката и образованието, и някои от тях – най-добрите – да станат доценти, професори, член-кореспонденти или академици. Не може със скок на височина 173 см да участваш на олимпийски игри, така, както с публикации в нереферирани научни списания (non–peer reviewed journals) – в конкурс за доцент, професор, член-кореспондент или академик.
В така описаният научен пейзаж, „Изискванията на БАН за член-кореспонденти“ са срамни и унизителни: „За член-кореспонденти на БАН се избират български граждани, които са … получили известност и признание в страната и в чужбина с 2 активни публични изяви, свързани с науката и нейното приложение, и имат активна изследователска и експертна дейност.“
О времена, о нрави! (O tempora, o mores!) – „с 2, не поне с 20, активни публични изяви, свързани с науката…“!
През 1997 г. бе публикувана статията ми „Един американски професор не трябва да струва 1795 български”. Тогава обявените от БНБ валутни курсове за 12 септември 1997 г. показваха, че един щатски долар струва 1795 български лева. Следователно, когато един учен e номиниран за член-кореспондент или академик в БАН, погледнете го в „огледалата на науката“ – библиографските бази данни на Pubmed/Medline (USA National Library of Medicine), Scopus Elsevier, Web of Science-Thomson Reuters и ще видите наукометричния му профил. Нека академиците, които ще гласуват на изборите, както и рецензентите, да използват тези „огледала на науката“ при оценяването на номинираните за член-кореспонденти и академици (не само) в биомедицинските науки.*
В знак на протест срещу комерсиализирането на изкуството, немският художник Густав Мецгер през 1970-те в Лондон предлага Проект „1977–1980 – години без изкуство“. Сега в България предлагам Проект „2022–2025 – години без конкурси за член-кореспонденти и академици“.
И питам: Кога в „минималните изисквания за хабилитиране“ ще се включи етичен индекс? – който да се изписва така: „По време на мандатите им (и четири години след това) депутати, министри, зам.-председатели на БАН, ректори и зам.-ректори на университети не се допускат до конкурси за доценти, професори, член-кореспонденти и академици.“
Внимание: български принос в науката е значително по-обективен критерий за оценка, отколкото принос в българската наука.
Тогава, защо не са номинирани за академици или за член-кореспонденти наши световноизвестни учени, които правят state-of-the-science (SOS) науки в едни от най-престижните университети в Западна Европа, САЩ и Япония? Например, член-кор. на БАН проф. Михаил Давидов, член на Националната немска академия на науките Lepoldina, от Института по анатомия в Университета в Хамбург; проф. Димитър С. Димитров – National Cancer Institute, National Institutes of Health, Frederick, Maryland, USA; проф. Владимир Кефалов – 52-годишният физик е един от най-проспериращите в света изследователи на ретината – през юни тази година той, от Department of Ophthalmology and Visual Sciences, Washington University School of Medicine, St. Louis, MO, USA, отиде в Departments of Ophthalmology and Physiology and Biophysics, California University Medical School; проф. Крикор Дикранян – Department of Neuroscience, Washington University School of Medicine, St. Louis, MO; проф. Дойчин Ангелов – Center for Anatomy, University of Cologne, Köln, Germany; проф. Атанас Атанасов – Department of Molecular Biology, Polish Academy of Sciences, Jastrzebiec, Poland; проф. Николай Лазаров – ръководител на Катедра по анатомия и хистология, Медицински университет, София. И за учени под 50 години: проф. Антон Тончев (48) – ръководител на Катедра по анатомия и клетъчна биология, Медицински университет, Варна и д-р Данко Георгиев (41), които правят SOS невронауки в Япония, Германия и България.
Учителят каза: Докога така? (Magister dixit: Quousque eadem?). Докога звания без знания!? Кога академиците на БАН и министрите на МОН ще отговорят най-после на тези важни въпроси?
Каква е тази титломания, не чувате ли? – Джани Родари Ви пита:
Понеже мнозина живеят със мания
да носят отличия, титли и звания,
предлагам: тоз, който със своите лъжи е добил по-голяма известност,
да се уважи с обръщение “Ваша Безчестност” …
“Ваше Нахалство”, “Ваша Крадливост” или “Ваша Фалшивост“.
Ваше безсрамие!
Важнослов
Истинските академии и университети са базирани на добродетели и професионализъм, те са състояние на разум, евристика и етика. Иначе, БАН и университетите ще продължават да бъдат фабрики за звания без знания. Ще продължава деформацията на НОК, държавата ни ще бъде НОКаутирана.
Д-р Георги Чалдъков,
член на Международната академия по сърдечносъдови науки
––––––––––––––––––––––––––––
* Списък на допуснатите кандидати в Конкурс за избор на академици (действителни членове) и член-кореспонденти (дописни членове) на БАН, обявен във вестник „24 часа“ на 17 май 2021 г.
III. Отделение по биологични науки
За академици – 2 места
1. Чл.-кор. дн Андон Радев Косев
2. Чл.-кор. дн Драга Иванова Тончева
3. Чл.-кор. дн Румен Георгиев Панков
4. Чл.-кор. дн Илза Константинова Пъжева
За член-кореспонденти – 2 места
1. Проф. дн Евдокия Александрова Пашева
2. Проф. дн Нина Недева Атанасова
3. Проф. дн Бойко Божидаров Георгиев
За член-кореспонденти до 50 години
1. Проф. дн Сорен Бохос Хайрабедян
2. Проф. дн Георги Цветанов Момеков
- Отделение по медицински науки
За академици – 2 места
1. Чл.-кор. дмн Григор Ангелов Горчев
2. Чл.-кор. дмн Чавдар Крумов Славов
3. Чл.-кор. дмн Николай Кирилов Петров
4. Чл.-кор. дмн Николай Константинов Цанков
За член-кореспонденти – 2 места
1. Проф. дмн Венцислав Методиев Мутафчийски
2. Проф. дмн Димитър Богданов Масларов
3. Проф. дмн Иво Спасов Петров
4. Проф. дмн Людмила Боянова Георгиева
5. Проф. дмн Мариана Йорданова Димова-Габровска
6. Проф. дмн Христина Николова Групчева
7. Проф. дмн Цветалина Иванова Танкова
За член-кореспонденти до 50 години
1. Проф. дмн Дроздстой Стоянов Стоянов
2. Проф. дмн Николай Стефанов Габровски
.
