Случи се. Събитието на Салона за българска култура и духовност в Чикаго с предизвикателното име „ПРОБУЖДАНЕ“. Защо предизвикателно? Защото в него е вложено силно послание. Ако пожелаем да го открием.
На 5 юни 2021 г. в Културен център „Българика“ – Маунт Проспект, Илинойс, се срещнаха очи в очи, душа в душа организаторите на този своеобразен спектакъл-откровение с представители на българската общност в Чикаго, уважили събитието на Салона.
Разочаровани нямаше. Това изразиха и двете страни на финала. Едно загадъчно пътешествие към пробуждането, провокирано от мелодията на любимото за поколения българи детско радиопредаване „Добро утро, деца“, завършваща с гласа на петлето, през звън и тиктакане на часовник, когато не очакваш да ги чуеш, или утринна песен на птички и мелодичното кукане на кукувичка. А между тези закачки – думи. Пълни с размисли, чувства, послания. Будещи думи. Понякога парещи. Провокиращи. Разтърсващи. Отключващи въпроси, които молят за отговор – душата. Думи, проникващи толкова дълбоко, че няма как да не оставят диря. Така, някак неусетно, душата пробужда вродения си стремеж към истините. Заключени истини. И забравени. Но те напират, търсят път да стигнат до нас. Чрез думите – като посредник, мост, по който опитват да се изявят.
Такива бяха пътеките, нарисувани чрез думи в авторските стихове и импресии на Калина Томова и Михаил Цветански. А етюдът “Писмо от душата“ представен от Дарина Проданова и Кирил Манасиев, по текст на Калина Томова, вдъхна живот, страст и загадъчна мистичност в куклата, която така упорито търсеше душата си…
Думи, светлини, звънчета, усещане за други измерения и странното чувство за нещо много ценно, което притежава всеки от нас – любовта, извираща от сърцето. Пробуждане за силата, която притежаваме – чрез любовта да променим живота си.
Събитието завърши, но разговорът продължи и след финала. С много откровения, споделени впечатления и удовлетвореност – от провокацията към пробуждане, постигната чрез словото.
Салон за българска култура и духовност – Чикаго предвижда и занапред нови интересни срещи с българската общност.
Калина Томова
.
КОЛКО Е ХУБАВО ДА СИ ЖИВ
Михаил Цветански
Колко е хубаво да си жив…
и да дишаш, да дишаш, да дишаш,
и да слушаш щурец гласовит
как в дъбравата стихове пише…
Колко е хубаво да си жив…
Да говориш със всички дървета.
Да се смееш на вятър игрив,
пеперуди създал от цветчета.
Колко е хубаво да си жив…
със калинки да пускаш мечтите.
И със устрем – по детски красив,
да ловиш от надежда звездите.
Колко е хубаво да си жив…
и към някого с радост да тичаш.
Да усещаш, че днес си щастлив,
щом сърцето ти просто обича…
ПРОБУЖДАНЕ
Калина Томова
Звън на Вселена. И тишина.
В тъмното – отблясък на лъч. Пустота….
Аромат на безкрай. Разтърсваща тръпка.
Въпроси, родени от нищото…
Експлозия. Вик. Светлина.
Лъч от Централното Слънце пробива Всемира…
Вибрации, разкъсващи времето.
Злото трепери от ужас. И пада в нозете си – ранено до смърт.
Светлината разбива матрицата…
Ухае на чиста любов.
Сърцата, отключени, долавят промяна. И запяват в камбанен екстаз.
Пробуждане…
Въпрос и рисунка на отговор.
Космична промяна.
Земята – спасена.
Душата, пречистена от вековни заблуди, разпознава свободния танц…
.
Сигурно е прекрасно човек да е сред вас и да усеща вибрациите на това, което създавате и представяте. Вярвам, че Вселената ви чува! Поздравления!