Всички помним как многократно вече, хванат на тясно, ББ реди лъжливи обяснения, като се заплита в противоречия със самия себе си, успявайки някак всеки път да звучи приблизително и относително убедително, или поне автентично, простонародно.
Най-напред той категорично отрича – това не е било и не е могло да бъде. (Имитират гласа ми, не съм аз!)
След това казва, че като цяло това не е било и не е могло да бъде, но враговете на народа са вмъкнали и него на едно-две места, за да създадат впечатление, че това е той. (В записа има и някои мои думи, но извадени от контекста, преплетени с подли намерения, за да хвърлят сянка върху мен.)
После той се опитва вече да отстъпва, да създава впечатлението, че почти си признава, но насочва усилията си към подмяна на същността на проблема с това кой го е създал този проблем, какви нечисти цели има, колко всичко е незаконно и, за убедителност и геройство, може да намеси и КГБ, да каже, че евроатлантическите ценности са главният обект на удара. (Подслушвали са ме, записали са ме тези тъмни сили, искат чрез мен да ударят България, водещите ни национални приоритети, на които аз – за жалост на тези хора, съм най-последователният гарант.)
Накрая, когато интересът към случая вече започва да пада, защото обществото е лашнато в някаква съвсем трета посока, той, омаловажавайки, със смирен и съвсем лекинко каещ се глас, през зъби признава, че това е бил той, но какво да се прави – и той е човек, не влага умисъл, а просто е преуморен от грижи за държавата, обществото и гражданите. (Да, аз съм го казал, но аз така си говоря, тя (ПКП) знае колко я уважавам и не съм я обиждал, в края на краищата и аз съм човек, човешко е да се греши, но да продължаваме напред и да се занимаваме със сериозни работи, а не с комплоти и провокации – обикновено това е монолог, произнасян из необятните строителни площадки на отечеството или в джипа на път за тях.)
Междувременно всичко се е размило и на него му се е разминало.
Както става при късопаметно и лекомислено обществено мнение…
Та си мисля, без точно да мога да прогнозирам какво ще каже ББ нататък, че най-вероятно еволюцията на парадоксалното негово словесно шикалкавене ще мине през такива (хипотетични и вероятни) етапи:
Първи етап: Упоменатият корумпиран политически лидер не съм аз, аз съм се срещал само публично и открито с този бизнесмен и стотинка не съм взимал никога от него, нито от когото било, толкова пари накуп съм виждал само като ходих в БНБ да видя парите, с които разполага хазната.
Втори етап: Срещам се с много хора, всички ме търсят, може да съм имал среща на четири очи с този бизнесмен на някой коктейл, вероятно сме разговаряли за какво ли не с него, но това нищо не значи, тази среща, ако е била, не си спомням в момента била ли е, е извадена от контекста, пришита е към всякакви други сценарии и сега се използва с откровено провокационни цели.
Трети етап: Да, естествено сме разговаряли с този човек, помните срещата за проблемите на футбола, показаха я на цялата страна. Няма как да не е ставало дума за пари по време на такива срещи, за какво друго може да се разговаря с такива богати и смятащи, че България е тяхна бащиния, хора, но разговорите за пари са водени само от гледна точка на това как да се помогне на българския спорт, на нашата култура. Ако той е давал пари на лица, представящи му се от мое име, ако някой от моите колеги е взел пари от него, това да тежи на неговата съвест, аз с такива неща не съм се занимавал никога, не съм такъв човек!
Четвърти етап: Щом се твърди, че ми е давал пари, нека го докаже, а и да ми е давал пари – това, повтарям отново и отново, са правили и много други хора, защото ми имат доверие и знаят, че аз тези пари няма да си ги присвоя, а ще ги дам за полезни цели, то вие как си мислите – взел съм парите и съм си ги сложил в банкова сметка, или, както правят някои от БСП и отделни демократи (много добре знам кои са те!), съм ги изнесъл в офшорна фирма ли!? Винаги такива пари съм ги давал веднага по предназначение – за болни деца, за спешни операции, за трансплантации, за хора с увреждания! Вие знаете, че като главен секретар на МВР дори заплата не вземах, парите мен слабо ме вълнуват, човек идва гол на този свят и гол си отива, след него остава не богатството му, а делата, които е извършил. Затова погледнете как построих за 10 години втора България, комунистите 50 години една не можаха да построят, а аз за 10 години построих цели две!
Проф. Николай Слатински
.
