Астероид

.

Фантастичен разказ от Георги Ников

Велосирапторът Вар – в своето качество на началник на отдела по опазване на обществения ред на тази планета, наречена „Зелената ябълка”, пътуваше, носейки се безпроблемно и безметежно по гравитационното поле на широката над половин метър „транспортна пътека”, над едно на пръв поглед широко торфено поле.

Искаше да посети своя приятел Кар от кастата на тиранозаврите; други пък смятаха, че е от рода на царозаврите – който беше научен ръководител на единствената обсерватория за предотвратяване на извънредни ситуации в цялата област.

Половин час по-късно той се озова в кабинета на своя добър познат: „Отслабнал е „старият!” – каза си наум Вар като го видя.

Не беше сигурно дали шефът на обсерваторията е отслабнал, тъй като и сега, в момента, той тежеше точно девет тона, а и беше висок точно девет метра. Както се казва, намираше се в перфектна кондиция.

Царозавърът се потруди доста, за да успее да заобиколи огромното си бюро, голямо колкото половин баскетболно игрище, за да може да посрещне своя гост. Всичко в неговия кабинет беше с огромни размери – вратата, облицована с мрамор, през която току-що беше влязъл; огромните панорамни прозорци, с дебели блиндирани стъкла, както и картината от дясно, която изобразяваше полета на двойка птеродактили в естествен размер, над ниско торфено поле. Също и библиотеката отсреща, която съдържаше над шест хиляди тома – книги, алманаси, енциклопедии и справочници. Всички облицовани с кожа от голяма крастава жаба.

Двамата запалиха по една електронна пура – въздухът наоколо се изпълни с мирис на иглички от евкалиптово дърво. Започнаха един друг да се разпитват за здравето си, както и за естеството на своята работа.

– Обожавам тези създания, птеродактилите, заради това ги храня всяка сутрин – каза накрая Кар, като забеляза, че гостът му разглежда с интерес картината върху стената. – Поради една причина – продължи той. – Вече всички знаем, че преди около седемдесет милиона години планетата ни, наречена от нас „Зелената ябълка“, е била ударена от астероид на име „К.А.Р. -1 – от квадрант 4321”, който е имал маса, колкото на половин континент.

– И на който астероид ти си кръстен, между другото – прекъсна го велосирапторът Вар.

– Точно така – отвърна шефът на обсерваторията и продължи: – Тогава в настъпилия по-късно апокалипсис, ледените шапки на полюсите са се стопили напълно и са залели цялата повърхност на сушата. На места, тук-там, са останали само малки късове от нея, които не са били засегнати.

Началникът на отдела по обществена безопасност го допълни:

– В резултат на което единствено птеродактилите са прескочили бариерата на тази екологична катастрофа и са оцелели като вид. Поради разбираеми причини, а това е фактът, че те са могли да летят.

– Именно! – потвърди Кар. – Факт е и това, че те са нашите прародители.

Велосирапторът, почти без да го изслуша, продължи:

– Но ето, след седемдесет милиона години в това наше общество вече е регистриран първият случай на самоубийство или на убийство. Всичко зависи от гледната точка.

– Откога е този случай!? Какъв е той? – заинтригува се неговият добър познат, царозавърът.

– Кога за последно си се срещал с тъща си? – изведнъж го попита Вар.

Кар стана от мястото си, разходи се из помещението и чак тогава му отговори:

– Вчера около дванадесет часа на обяд се срещнах с Аксения – каза той и продължи: – Добре си спомням часа, защото точно в дванадесет без пет минути напуснах сградата на обсерваторията, където с новия, съвременен телескоп, който наскоро бе монтиран, направих качествени снимки на част от небесната сфера. Всички знаят много добре, че къщата на тъща ми се намира само на двеста метра от обсерваторията и, че след като привърша с работата си, обичам да се храня на обяд при нея. Нагости ме с вкусна гъбена супа и в тринадесет часа ме изпрати до външната порта – тогава един съсед косеше тревата на двора си и ме попита за часа.

Вар се усмихна, като каза:

– Това твое алиби се зачита, тъй като е проверено вече. Много е вероятно в тринадесет часа тя да е била жива и здрава, но в четиринадесет часа вече е била мъртва. Поне е така, според съдебната експертиза.

Царозавърът така се развълнува, че отново стана от мястото си, освободи се от вратовръзката си и, като я захвърли настрани, го попита с променен и дрезгав глас:

– Но каква може да бъде причината за нейната смърт?!

Вар го уведоми:

– Аксения се е обесила. Тя се е самоубила – или е била убита!

– Как така, да е била убита? Като се е самоубила – опонира му Кар.

– Възможно е! – отвърна му велосирапторът. – Зависи от доказателствата, които са събрани, както и от гледната точка.

Той постави на масата един стандартен бял лист. На него имаше текст с ръкописно изписани печатни букви:

ДА СЕ ОБЕСЯ,

НЕ ДА СЕ СПАСЯ!

АКСЕНИЯ.

Той продължи:

– Това е единият лист с посланието, който го намерихме непосредствено до трупа на тъща ти. Но има и друг лист, с почти същият текст – него го открихме, захвърлен и смачкан в един далечен ъгъл на стаята. Ето го и него! – сподели Вар и постави друг подобен лист до първия. На него също с ръкописно изписани печатни букви пишеше:

АКСЕНИЯ.

ДА СЕ ОБЕСЯ НЕ,

ДА СЕ СПАСЯ!

– Нищо не мога да разбера – почуди се Кар. Освен, че на единия лист името й е изписано в началото, а на другия е поставено в края.

Велосирапторът го прекъсна:

– Това е христоматиен пример от учебниците по граматика в гимназията. Показва как една неправилно поставена запетая може да промени живота на един човек, включително да го погуби. Ако запетаята е поставена в израза преди отрицанието – НЕ, тогава тя може да погуби човека. Да го накара например да се обеси. А именно:

ДА СЕ ОБЕСЯ,

НЕ ДА СЕ СПАСЯ.

– А ако е поставена след това отрицание – НЕ. Тогава тя може да го спаси човека. А именно:

ДА СЕ ОБЕСЯ НЕ,

ДА СЕ СПАСЯ.

–  Няма нито един учител по граматика, който да не е преподавал този пример на своите ученици. Всички сме го изучавали. Включително и ти – поясни Вар. И допълни: – Графологичната експертиза, която направихме, недвусмислено доказва, че почеркът върху посланията е твоят. Вече знаем, че ти пишеш с лявата си ръка, и то като използваш само печатни букви. С това се отличаваш от останалите. Това е достатъчно, за да бъдеш обвинен в подбудителство за самоубийство, което според наказателния кодекс е равнозначно на опит за убийство. Ето защо аз съм задължен да те арестувам – засвърши Вар.

– Не бързай! Не взимай прибързани решения, преди да си наясно с всички обстоятелства – възпротиви се царозавърът Кар. Той стана, отиде до библиотеката и от това ново място започна да говори: – Когато направих в обсерваторията снимките на звездното небе, те се оказаха твърде интересни. Самият аз бях потресен, когато ги видях. Оказа се, че съм заснел огромен астероид, който се приближава към нашата планета. Нарекох го на мойто име – „К.А.Р – 2 – от квадрат – 2345”, подобно на астероида, който е поразил планетата ни преди седемдесет милиона години. Разбрах, че ни предстои голяма катастрофа – същински апокалипсис.

– Посетих след това дома на тъща ми, Аксения – и, когато тя ме попита, защо съм така обезпокоен, се наложи да споделя с нея това мое откритие. Тогава тя ми каза, че не желае да става свидетел на апокалипсиса, който щял да настъпи скоро. Изяви пред мен своето желание да не чака, а да се самоубие преди това, като ме помоли да напиша собственоръчно двата девиза: „ДА СЕ САМОУБИЯ НЕ, ДА СЕ СПАСЯ“. Или: „ДА СЕ САМОУБИЯ, НЕ ДА СЕ СПАСЯ“. Като ми обеща, че ще направи своя избор, след като хвърли чоп – ези-тура. Да се самоубие – или да умре, вследствие на катастрофата. Явно й се е паднало да изпълни второто послание – да умре, но по собствена воля. След което тя се е обесила. Такава е истината. Аз в нищо не съм виновен – завърши своя изказ Кар.

Началникът на отдела по безопасност на обществото с нищо не показа, че е развълнуван. Той само го попита:

– След колко време астероидът ще се удари в нашата планета – „Зелената ябълка“? Кога ще настъпи катастрофата?

– След около шест часа – безпристрастно го информира началникът на обсерваторията.

– Е, значи ще имаш време да лежиш в затвора. Арестуван си, за опит за убийство! – по същия начин му отвърна велосирапторът. Той посегна към страничния джоб на служебното си яке и извади оттам един чифт белезници.

Но Кар се оказа много по-бърз от него. Той натисна две копчета отстрани на библиотеката – и се скри там, в една ниша.

Вар го чу как казва:

– Въобще и не разчитай, че ще позволя да бъда арестуван, за опит за убийство. Няма да лежа в затвора! Когато се наложи, всеки един свободолюбив индивид трябва да умее да умира красиво! А за това, той трябва да бъде свободен.

Велосирапторът нито го чу, нито го видя повече.

***

Тогава той ги усети: Когато се обърна бързо, двойката птеродактили се оказаха само на броени метри от него. Той се взря в големите им червени очи,изпълнени със злоба – погледна огромните им човки,широки в основата,но остри като ками в края и чу как потракват с извитите си нокти по пода. Изглежда,че в последният момент с едното копче Кар беше успял да ги освободи от подземните им клетки. Сега те искаха да го нападнат. Все пак, в последния момент той се спаси от тях, като успя да избяга навън от залата.

Направи обстоен обход на помещенията на огромната обсерватория. Алармите отдавна се  бяха включили – предизвестявайки сблъсъка с астероида, и той успя да открие само едно младо момиче от кастата на велосирапторите, на име Рая – асистент в една от лабораториите, което се беше заключило там. Освободи го бързо и двамата побягнаха да се спасяват.

Тъй като беше добър спелеолог преди да стане следовател, Вар реши да заведе момичето до една дълбока пещера, която беше изучавал подробно и която се намираше съвсем наблизо. Тръгнаха натам.

***

Рая и Вар се изкачваха към пещерата по стръмния склон на един отдавна угаснал вулкан. Накрая успяха да достигнат до входа й. Започнаха да се спускат навътре в нея. Все по-дълбоко и по-надолу. Стигнаха до първото й ниво. След това достигнаха до второто ниво. Накрая успяха да се спуснат на третото, последно и най-дълбоко ниво.

Те се изправиха и се прегърнаха. Тогава земята се разтресе. И на тях им се стори, че светът се преобръща.

***

И настъпи гърмът. Апокалипсисът.

***

Рая и Вар, и двамата твърде млади, стояха прегърнати на брега на високия залив, и гледаха към океана. Долу, в ниското, със своите зелени талази океанът напираше неуморно към брега. Като че ли и той искаше да ги прегърне, да достигне до тях.

Рая каза:

– Вярно е, че притежавам знаменателно потекло. Доказано е отдавна, че съм потомък на онези двама – Рая и Вар, единствените, които са оцелели при апокалипсиса, който е настъпил вследствие на големия взрив на астероида „К.А.Р. – 2 – 2345”.

– Знам за това. За това и считам, че ти си велика! – отвърна й Вар.

Рая се усмихна:

– Никой не може да бъде по-велик от самия теб, Вар! – каза тя.

––––––––––––––––––––––––––

* Още от същия автор – вж. тук, тук и тук

.