Едно от нещата, които най-много ме изненада в “програмната реч” на Слави Трифонов е поставянето на темата за Българската банка за развитие (ББР). По-точно за нейната приватизация. И то, след като толкова усилия бяха положени от Кирил Петков тя да се върне в своята роля на стожер за малките и средни предприятия (МСП), със специално разработена програма с банките.
Пристрастен съм към темата, защото, както съм писал – лично защитих идеята за нейното създаване в Европейската комисия в Брюксел, през март 1999 г. Можеше да не бъде банка, а рисков фонд за дялов капитал или гаранционен фонд.
Ерго, тази банка може да върши и трите форми на финансиране. Тя е супер важна, защото другите банки финасират на пазарен принцип, при строгите ограничения на банковите стандарти, регулации и надзор на БНБ във валутен борд (без право на рефинансиране на банките).
ББР – вкл. по схемата на Кирил Петков – може да смекчава тези кредитни ограничения за МСП, които – при споделен риск и с някоя търговска банка – да получават кредити при облекчени условия. Не много хора знаят, че банките у нас финансират не повече от 5 000 компании, а тези, които биха могли да вземат кредит, са не повече от 5% от фирмите в нашата икономика.
А останалите 95%?
Липсата на адекватни и достатъчно финансови инструменти за МСП е фундаментална причина за слабия икономически растеж, икономическото изоставане и ниския стандарт на живот у нас.
На този фон – кому е нужно да приватизира един от малкото инструменти за държавна политика за МСП?
Да имаме просто още една търговска банка, която да се чуди на кого да даде пари, както другите ли?
Или акцентът не е върху банката, а приватизаторът?
Нали помним, че и проблемите на Общинска банка бяха “решени” с приватизацията. А приватизаторът беше “стратегически, бял, прозрачен, западен” инвеститор.
От една страна, смятам за легитимно икономическото мислене, че нищо държавно не е ефективно.
От друга – страх ме е от фундаментализма в това мислене, където винаги частното е пред държавното, разходите са лошо нещо, а бюджетът трябва винаги да е балансиран.
Не винаги теории от 80-те работят през 2021 г. Всъщност по принцип – не работят. Вече го знаем още от 2010 г.
Евгений Кънев
.
