Мъка. Мъка е да се проследява дългото заседание на Висшия съдебен съвет днес, на което се разглежда предложението на министъра на правосъдието Янаки Стоилов за освобождението на Иван Гешев от поста главен прокурор на Р България. Мъка беше, и когато ВСС избра Гешев за такъв. Мъка и протести. Както е и днес.
Сегашният главен прокурор е единственият в новата история на България, чието избиране за такъв бе предшествено от поредица граждански протести, и който продължава да концентрира с избирането и дейността си толкова обществена енергия, политически реакции и недоволство. Но това едва ли ще трогне повечето членове на Висшия съдебен съвет. Както и не ги трогна, когато избраха настоящия главен прокурор. Едва ли би могло и да се очаква и друго.
Нито Висшият съдебен съвет, нито главният прокурор се избират от гражданите на страната. Те са независими от тях. Стоят на върха на българската съдебна система, недосегаеми на практика и от другите власти, дори ако се случи някой служебен министър на правосъдието да има куража и стоицизма да се подложи на тази унизителна процедура, да слуша как повечето членове на ВСС бранят по всевъзможни начини статуквото. Което, освен от бившия вече премиер Борисов, се олицетворява и от настоящия главен прокурор Гешев, и това не е тайна за никого. Но, за разлика от законодателната и изпълнителната власти, които зависят от избора на гражданите, на суверена, съдии и прокурори не зависят по никакъв начин от избора на гражданите. И още по-малко от техния избор зависи главният прокурор, който и какъвто и да е той.
На този фон във ВСС тече сложна плетеница от позования на различни членове, алинеи, препратки, за допустимоста или недопустимостта на искането, за „намеса“ в работата на независимата съдебна власт, за аргументираността и сроковете на искането, вкл. за публикации в ПИК, отнасящи се до проф. Стоилов. И така въпросът уронил ли е обществения престиж на съдебната власт настоящият главен прокурор, който въпрос е де факто реторичен, потъва де юре в разни хипотези и мъката да се аргументира отвсякъде стоенето на Гешев на поста му продължава. И не е трудно да се предположи, че този Висш съдебен съвет, който избра този главен прокурор, изпадайки във всевъзможни защитни пледоарии още при избирането му, ще го брани до последно да продължи да бъде такъв.
Повече от три часа продължи заседанието на ВСС днес, преди да бъде обявена почивка. Колко часа още ще продължи, преди да стане ясно по какъв точно начин Иван Гешев ще бъде защитен да остане на поста си, не е толкова важно. Колкото ветото на президента Радев „трогна“ мнозинството членове на ВСС още преди избирането на Гешев за главен прокурор, толкова и усилията на служебните министри Рашков и Стоилов ще ги „трогнат“. Но това няма да реши проблема, нито ще го затвори. Той ще продължи да стои в политическия и обществен дневен ред, и да срива още и още престижа на прокуратурата и съдебната власт, чийто връх се олицетворява от ВСС и главния прокурор. Защото сриването на този престиж никакви пледоарии, бетонираши Гешев и гешевщината, не може да спрат.
.
