Чудесно е, че се разгръща дискусия за бъдещата икономическа политика на правителството.
Общо взето, дебатът е дали да продължаваме с политиката от 1997 г., наложена от МВФ – на бюджетен остиритет, консолидация на разходите, балансиран бюджет, нисък държавен дълг, минимална държава и минимално участие на държавата в икономиката.
Или след четвърт век да отчетем промяната в икономическата среда, вследствие на двата световни икономически шока от 2008 и 2020 г., довели със себе си радикални икономически, технологични и социални предизвикателства.
Идеологически ли е дебатът?
Първата грешка в такъв дебат е да го разположим по оста “дясно – ляво”. Това е прима виста влизане в идеологическия канон.
Трябва да се прави разлика между икономическа идеология, на която стъпва дескриптивния, позитивен икономикс, и нормативния икономикс, на който стъпва икономическата политика.
Казано по-просто, икономическата политика търси най-ефективно решение на даден проблем, с микс от всички икономически инструменти, една част от които са фаворити, а друга част табу за “десните” икономисти и обратното за “левите” икономисти. Добрият управленец, обаче, не бива да се лишава и да има предубеждения към нито един инструмент, към нито една политика и не трябва да робува на идеологически предразсъдъци.
За малката и голямата държава
Лявата икономическа мисъл издига в култ държавата, държавната намеса в икономиката, държавната собственост, големите бюджетни дефицити, високите данъци. Дясната – обратно – низвергва всичко, свързано с държавата, и издига на пиедестал “мъдрия” частен сектор. Всяка крайност, знаем, е погрешна.
Да, вярно е, че в условията на криминален преход държавните разходи хранят корупцията. Левите игнорират този факт, но десните забравят, че корупцията е невъзможна без участието на частния сектор. Постановката, че понеже държавата е слаба и корумпирана, парите, които минават през нея, трябва да бъдат намалявани, не издържа критика.
В условията на липсваща правова държава, частните монополи и олигополи изместват самата държава, при влошаващи се пазарни условия за потребителите. Енергетиката е страхотен пример. В много други сектори на икономиката има неявни частни монополи или олигополи: алкохол, горива, строителство, транспорт и т.н. На практика – почти няма вътрешен сектор на нашата икономика, който да работи на принципите на свободната конкуренция.
Защо се случва това? Дори да имаше политическа воля за налагане на правилата (а тя, знаем, по-често липсва), една от причините за системния регулативен провал на държавата е в липсващите държавни инвестиции в електронна инфраструктура, в обучение на кадрите, в технологичната модернизация на държавата.
Вземете пример със Здравната каса: опитите за нейната електронизация датират от 2000 г., но оттогава се “провалят” – за да продължи течът. Тогава какво – да намалим парите за здравеопазване, за да не се крадат ли? Или да проследим къде отиват?
На практика близо и над 90% от бюджетите на министерствата, вкл. в МВР, отиват за заплати. Така държавата е място за трудоустройване, а не за ефективна държавна дейност. Но увеличаване бюджета на някои министерства не е непременно левичарското вдигане на разходите, то може да е за сметка на преструктуриране на бюджетните разходи.
Също така – необлагаемият минимум на ДОД е намаляване на данъците и не е “лява” мярка. Прилагането на закона към голяма компания в сектора на горивата, за да плаща данъци, не е “дясна” мярка. Но това е пример колко много е изкривена идеята за справедливо разпределение на данъчната тежест и оттам на доходите. Прекрасна среда за задълбочаване на неравенствата.
Тогава колко голяма да е държавата?
И друг път съм писал, че е важно не държавата да е “малка” (измерена като публични разходи / БВП), а да е силна/ефективна. Най-малките държави по този критерий в света са Сомалия и Афганистан, а най-голямата – вероятно Северна Корея. Значи ни трябва оптимална държава – в контекста на традициите, икономическите възможности и много важно – европейската ни, а не, примерно, азиатска принадлежност.
Проблемът с корупцията не се решава като намаляваме парите през нея и увеличаваме парите на частния сектор – и най-вече на една малка част от него. А като променяме държавата – като я модернизираме, електронизиране и най-вече европеизираме.
Няма как при тази структура на демографията да намаляваме или закотвяме разходната част на бюджета – но трябва да спазваме Маастрихтските критерии.
Защо държавата е важна за икономиката?
Това, което е важно да се разбере, още от Голямата депресия – е, че държавата има ключова роля да поема големи и системни рискове в кризи, които частният сектор не може да поеме. Частният сектор е или МСП – разчитащ на помощ в пандемия или добра бизнес среда, която без правовата държава е невъзможна. Ясно е, че не могат да заместят държавните инвестиции. Или е много големи играчи на местния пазар, които разчитат на слаба, корумпирана държава за своето оцеляване, защото не могат да работят само на пазарен принцип. Те ли ще заместят държавата? Или е големи чужди компании, които искат ред и правила от държавата, за да си гарантират печалбите, или слаба държава, за да не плащат данъците. Но всички зависят от държавата, под една или друга форма. Защото държавата е ключов компонент в техния бизнес модел.
Лошо ли е нарастване на доходите през бюджета?
Поне в едно направление държавата постоянно ще расте. Искаме или не искаме, държавните разходи за пенсии и социални разходи само ще се увеличават. Но има значение как, кога и по какъв начин това се случва.
Единият начин е – както винаги досега – да са функция на всички други разходи на държавата, защото ги смятаме за “непроизводителни”. Или пък обратно – всички разходи на държавата да зависят от минимално ниво на доходите на най-бедните слоеве, като знаем, че тези доходи отиват към българските фирми, вместо внос (примерно чрез ваучъри). Да, стимулирането на търсенето чрез насърчаване на потреблението е ключова икономическа политика, която не трябва да пренебрегваме. Така ще развием вътрешния пазар и няма да разчитаме само на износа (външното търсене).
По-важното, обаче, е друго – справянето с бедността и огромните икономически неравенства е единствения начин да запазим демокрацията в България.
Държава или пазар?
Решения как да решим въпроса с бедността – много, но трябва да се промени неефективната държавна политика на инвестиците и доходите. Без да се нарушава Маастрихт. Затова не става дума за изместване на частните инвестиции (дето и сега са кът) от държавните, а за взаимно допълване: дъжавата трябва да изгради ефективна транспортна, енергийна, комуникационна и финансова инфраструктура, а частният сектор да стъпи на нея за своя растеж.
Дилемата не е държава или пазар, а ефективната симбиоза между тях. Не е държавна или частна собственост, а партньорство и взаимодопълване.
.
Евгений Кънев
.
