Стихове от Владимир Стан
.
КАМЪК КАТО ПУХ
Камък като пух
сякаш се разби
на пухени парчета
и постла пътека мека.
Камък като пух,
напомнящ
нещо топло,
нещо близко.
Камъкът е бил горещ
в твоята ръка преди.
ВИК
Чух вик –
вик, понесен по течението,
вик заглъхващ –
онзи вик от извора
на недошлата празнота.
Вик, сравняващ се
с тишината,
вик от извора на тази вечер,
вик, понесен от мълчание сега –
миг за двама.
* * *
Казах,
че не съществувам –
и съществуващите
ме осъдиха
на доживотен затвор.
––––––––––––––––––––––––––
* Още от същия автор – вж. тук, тук, тук и тук.
.
