.
Стихове от Ивайло Диманов
ОБЩЕСТВОТО
НА БЕЗСМЪРТНИТЕ ПОЕТИ
Денят се шмугна в претъпканото метро,
белязан от хищната челюст на мрака.
Проблясваше долар от чисто сребро
над Сентръл парк, в звездната арка…
Къде хайдаросваш, проклета Луна?
С Уолт Уитман върнахме стара хартия
и купихме в Бруклин на смешна цена
галон домашна канадска ракия…
Ще бъде много забавно, хайде, ела!
Ще дойде и Емили с цял свитък стихове.
Дано донесе оная вълшебна пчела,
че кой ли инак ще сбъдне мечтите ни…
Какво, да не би да ревнуваш, Луна?
Е, и аз към теб не съм безразличен.
Ала ти криеш своята тъмна страна,
затова се страхувам да те обичам.
Съдбата е тайнствена, хитра жена.
Няма как да узнаеш какво ще се случи.
Може да си Колумб, и какво от това,
ако тя е избрала Америго Веспучи.
Не си отивай, моя печална Луна.
Любовта днес е глуха, сляпа и няма.
Сам съм. И ти ли си също сама?
Тогава нека да бъдем с теб двама…
.
КОРЕН
Мълчи умореният орех във двора,
протегнал над селските покриви врат.
Избягаха младите тукашни хора
да гонят Михаля в големия град…
И селото лека-полека утихна,
подобно изпружен пред Бога болник.
Останаха няколко старци да кихат
и орехът, стрелян и в двете войни.
Отдавна и той вече нищо не ражда,
единствено шарена сянка държи.
Мълчи като циганин, хванат във кражба,
не знаеш умрял ли е или е жив…
Добре, че е здравият корен в земята,
че инак и орехът стар току-виж
ще вземе да драсне нощес към гората
и няма да има с кого да мълчиш…
МЕТЕРЛИНК, ТИ СИ ЛЪЖЕЦ!
Май нещо в тая държава тотално е сбъркано.
В алинеите на живота ни, в буквата, в текста.
Бягат децата ни – ято премръзнали щъркели,
бягат към Иксланд, Париж, щата Тексас…
Тука останахме само баламите и хромите.
Духнаха даже момите на Ванко към Ванкувър.
Римското право умря, да живее ромското!
В храма четат упокойна молитва с фактура…
Нямат ни срам, нито грам благочестие!
Горо ле, горо зелена, не плачеш напразно.
Болест ли мъчи те, царят ли буки изсече?
Господи, що не накажеш онез, дето мразиш!
Май нещо в тая държава тотално е сбъркано.
В сървъра, в мръсната плът на закона…
Взеха мечтите ни – ято дресирани щъркели,
хубава Яна пристана на гръцки търговец.
А балканджията Йово върти далавери…
Ей, ако Ботев и Дякона бяха си турили
вместо пищови – маски на носовете,
пет века още щяхме да гнием под турско!
Господи, няма ли кой да отвори прозореца?
Няма ли кой да натири в джендем фарисеите?
Чакам да зърна Синята птица на хоризонта,
Няма я. Сините каски в Безмер се заселват.
–––––––––––––––––––––––––––-
* Още от същия автор – вж. тук, тук, тук и тук.
.
