Можем да споделяме или да не споделяме икономическите и финансовите, свързаните със здравеопазването или образованието идеи, които сега са обект на остър дебат, след злополучния проектокабинет и абсолютно погрешния като послание проектопремиер, лансирани монологично от Слави Трифонов, и отстоявани от някакви остроумничещи сценаристи, които са на светлинна година от качествата, които трябва да притежават едни съвременни политици.
Много от тези идеи аз не бих коментирал, не защото съм абсолютно некомпетентен, за да ги обсъждам, а защото не съм достатъчно компетентен, за да занимавам обществото с личното си мнение.
Искам, обаче, да акцентирам на нещо много важно. И то е, че ние бяхме забравили, отблизо 15, дори 20 години насам, как могат да се дебатират подобни идеи, някои от които с ценен и ценностен, а други с радикален и дори стратегически характер.
Особено през едноличното, нарцистично, харизматично, некомпетентно и безпардонно като стил и език на поведение управление на ББ, такъв жизнено необходим дебат не се водеше, визията се заменяше с безкрайни самохвални монолози, препускане из страната за рязане на ленти, заради зле положен асфалт, почти оргазмени словесни общувания с любимите мисирски, пошъл пиар, който в разумните общества би бил дори анти-пиар, защото се израждаше в оголена и безнравствена PRопаганда, и досадно, блудкаво, унижаващо ни като социум и миришещо на бабаитска пот, джиткане на джипката.
Сега виждаме, че може да се дискутира за съществените неща, че могат да се сблъскват на високо професионално ниво, както политически позиции, така и експертни становища – все по насъщни проблеми на страната и управлението ѝ.
Дано поне мъничка част от българите си дадат сметка колко просташко е било откъм значими идеи и качествено лидерство изминалото десетилетие, как арогантността и хвалипръцковщината отровиха публичния дебат и какъв лишен от смисъл и размисъл, убог и повърхностен, първосигнален и диалектен, провинциален и празнодумен е бил нашият разговор, засягащ настоящето и бъдещето ни – сякаш сме неграмотно племе, обитаващо обречен на затихващи функции бантустан.
Не, не преувеличавам. Когато след време историците и политолозите, социолозите и психолозите се ровят в това безпътно десетилетие, от примките и букаите на което се мъчим да се освободим, те ще се хващат за главите и ще се чудят:
Възможно ли е такава илитератна напаст да е сядала върху плещите на обществото и да го е сръчквала с пети като с шпори, докато с ръцете си е затваряла и притискала очите му?
Възможно ли е такава пяна да е изплувала отгоре?
Възможно ли такава дилетантщина да е изпълвала висшите етажи на властта?
Възможно ли така е народът да се е смирявал с цялото това парадиране на некадърността?
Възможно ли е такива гротескови карикатури да са били на най-висши постове? Да вземем само председателския пост на Народното събрание. И само него ли, и само него ли!?
И няма как да си отговорят, че не, не е възможно, защото то БЕ възможно. Как да не е било възможно – вижте само кой стоеше най-отпред – ББ.
ББ е универсалният печален отговор на тези отчаяни и жестоки въпроси.
Проф. Николай Слатински
.
