.
Нова книга на д-р Георги Н. Чалдъков –
„ПЛЕКТИКА. Накратко – за хората, обществото и политиците“
ПРЕДИСЛОВИЕ
„За времето на прочита читателят разполага с душата на писателя.“
Едгар Алън По, от есето „Разказът”
През 1963 г. професор Мъри Гел-Ман открива най-малките „странни и чаровни“ частици на материята. Нарича ги „кварки“ от една фраза – „Три кварка за мистър Марк“ в „Бдение над Финеган“ (Finnegans Wake) на Джеймс Джойс. През 1969 г. кварките носят Нобелова награда за физика на Мъри Гел-Ман. Тридесет години по-късно, на симпозиум в Коимбра, Португалия, той изнася лекция, озаглавена „Плектика: наука за простотата и сложността“ – основната тема на Института на Гел-Ман в Санта Фе, Калифорния (Murray Gell-Mann. Plectics: The study of simplicity and complexity. Europhysics News 2002; 33: 17-20. DOI: 10.1051/epn:2002105). Преди това вече е публикувал книгата си „Кваркът и ягуарът. Приключения в простото и в сложното“.
Индоевропейската дума plek, през гръцката plektos, идва в българския като „сплетен“, „плетка“. Съответно simplex означава „единично сплетено“ (просто), complex – „взаимно сплетено“ (сложно), multiplex – „много сплетено“ (много сложно). И така „плектика“ (plectics) е наука за простотата и сложността.
Когато говори за „уплътняване“ на едно съобщение, Мъри Гел-Ман – в „Кваркът и ягуарът“ – споменава за учителката в начално училище, която дала за домашна работа написване на съчинение от 300 думи. Един ученик, който играл през целия ден, на другата сутрин преди училище написал набързо: „Вчера при съседите стана пожар. Аз се подадох от прозореца и започнах да викам: Пожар, пожар, пожар…“. Така съчинението станало точно 300 думи.
Последвам примера на ученика и написвам: „Мозъкът е най-мултиплексната материя на Земята. Мозъкът е локализиран „в главата“ (гръцки, enkеphalos). И в сърцето, сърцето, сърцето…“.
Следвайки съветите на ученика и професора, както и на Микеланджело: „За да се направи скулптура, трябва да се премахне ненужният материал“, премахнах – надявам се – ненужните думи в тази книга и сега тя съдържа 69 727 думи, разположени на 137 страници. И една мечта – да стимулира мислите и чувствата на читателя, за да се родят нови мисли и чувства – по-умни и по-добри.
Ако книгата не успее да докосне мечтата си, ще обиколя къщите на тези, които са я купили, за да моля за прошка и да им благодаря – както е направил Хорхе Луис Борхес след публикуването на първите си книги.
„В началото бе Слово, и в Словото бе Бог, и Бог бе Слово…“ – са първите думи, изписани през 855 г. с български букви от Св. Кирил – Константин Философ. Възхитително, въпреки че често забравяме да се възхищаваме, ние вече хиляда сто шестдесет и шест години изписваме мисли-и-чувства с българската азбука – кирилица!
Думи, вий идвате с лица от звук (Христо Фотев) и смисъл (Аристотел) – съвършена секвенция на буквите – архитекти на думите. От съвместния живот на любов и знание се получава любознание, от род и любов – родолюбие. Думата „сполучи” искам да означава „получавам, защото уча”, защото вярвам, че „който учи, той ще сполучи”.
В „Ta Ethika“ Аристотел описва еudaimonia (eu – хубаво, daimon – дух) – да живееш добре, да си щастлив. За да постигнеш еudaimonia, трябва равнопоставено да прилагаш logos (разум), pathos (емоция) и ethos (морал – рефлекси за емпатия и алтруизъм). И filia (приятелство), базирано на интелект-и-емоции – нарича се Приятелство с мозък-и-сърце (Brain-and-heart friendship), тръгнало от Бургас и Варна по света.
- Няма грозни думи! Има грозно подреждане на думи – каза ми веднъж д-р Коста Костов.
- За подреждането гениално го е казал Моцарт – на въпрос, как създава музика, той отговорил: „Много просто. Подреждам наблизо звуци, които се обичат“.
Сега остава „много простото“ за гениите и най-сложното за мен: „подреждане наблизо на думи, които се обичат“.
Еureka!
Като си представя колко много ябълки са паднали пред погледите на толкова много хора, по-ясно разбирам, че да си Исак Нютон е уникална дарба.
- Късметът се усмихва на подготвени умове – каза Блез Паскал.
- Задачата е не да откриеш това, което никой не е видял, а да дадеш ново обяснение на това, което всеки вижда – допълни Артур Шопенхауер.
- Актът на учудване, когато просто нарушиш една аксиома, ставаш откривател – изрече Алберт Айнщайн.
- Да можеш да преминеш поне веднъж на червено пътя на науката, за да направиш своя зелена пътека по него – каза един от учениците.
- Да си откривател, трябва нещо да посети ума ти и след това да го изследваш – да сложиш мозъка в ръцете си.
На гениите обаче им трябва нещо по-малко:
На Исак Нютон – ябълката, която пада от дървото, за да открие закона за гравитацията. На Александър Флеминг – гъбичките, които убиват бактериите, за да се роди пеницилинът. На Айнщайн – компасът, който баща му е показал, когато е бил „дете на 4 или 5 години“. Зад предметите трябваше да има още нещо, дълбоко скрито – си спомня Айнщайн в своята „Нещо като автобиография“. На Едуард Лоренц – размахването на крилата на пеперудата в Бразилия, което прави торнадо в Тексас, за да види значението на Minimum Necessary Change (MNC). На Едгар Алън По – неговата „Еврика: прозаична поема“, която посвети на „няколкото, които ме обичат и които аз обичам – на тези, които чувстват, а не само мислят – на мечтателите, които поставят борбата за осъществяване на мечтите като единствената реалност“.
Нещото на Архимед е преливащата вода от ваната, в която той потапя короната на краля и извиква „Eureka!“, когато установява чистотата на златото в нея – възбудата от откривателството отеква по улиците на Сиракуза.
Така, на 12 октомври 1492 г., когато вижда бреговете на Америка, възкликва и Христофор Колумб.
И Христо Фотев Константинов, когато през 1940 г. от Истанбул стъпва на бургаска земя и вижда морето. След това – жената и жената, неговата Eureka! – най-романтичната:
„Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!“
Д-р Георги Чалдъков
.
