Мандат Трети. Звучи като някоя кралска особа, наследила името от знатните си предци, управлявали с десетилетия. Всъщност, предшествениците му са пълни негодници.
Мандат Първи се почувства владетел, преди да му връчат короната, и поиска дворът да коленичи пред дивана му, докато той посвещава шутовете си в рицарство.
Мандат Втори пък върна големия жезъл, но не пропусна да се разходи гол пред кралския двор, за да размята собственото си жезълче, с което продължава да плаши.
С подобна история на родословието си, е трудно да повярваме, че Мандат Трети е в състояние да ни управлява. Ще повърти жезъла в ръцете си, ще почеше с него зачервените следи на завехналото си его. Безсилието е наследство, което Мандатите ревниво пазят.
Въпросът е какво ще правим ние, в нозете на това безсилие. Ще се наложи пак да ги избираме, все по-гневни. А те, с лъжите, само това и чакат.
Когато гневът гласува – популизмът ликува.
Радослав Бимбалов
.
