Управителният съвет на Лигата на българските писатели в САЩ и по света съобщава с дълбоко прискърбие за кончината на ИЛИЯ КОНСУЛОВ, един от създателите на ЛБПСС.
Роден на 6 юни 1933 г. в село Величково, Пазарджишко, Илия Консулов успява да емигрира в далечните години на тоталитаризма, живее дълги години в Чикаго и е един от най-ревностните радетели на българщината. Самобитната му поезия намира място в издания извън пределите на родината.
Неговата автобиографична книга „Наказани таланти“ отразява ярко и искрено трудностите в богатия му на събития и обрати дълъг живот, както и стремежа му да запази родните традиции сред българската общност в Америка.
Илия Консулов бе на 88 години.
Поклон пред светлата му памет!
–––––––––––
Спомените – нишките на времето,
като последна връзка с миналите в друго измерение
В памет на ИЛИЯ КОНСУЛОВ
Разделите са мигове в живота, които винаги оставят болезнени следи. Независимо от повода, от времето, от начина, по който са се случили. Като отрезвяване от замъглено мислене. Челен сблъсък с реалността. Отърсване от илюзорните заблуди, в които разпиляваме живота си. И интуитивното прозрение – за истински стойностните неща.
Отиде си завинаги от нас Илия Консулов – един от „старите“ български емигранти в Чикаго, един от основателите на Лигата на българските писатели в САЩ и по света, един приятел, когото уважавахме и обичахме, от когото винаги имаше какво да научим. Човек с голямо сърце, събрало в себе си неизмеримо количество болка, обида, горчилка, но въпреки всичко, съхранило любовта и вярата, които раздаваше щедро наяве и чрез стиховете, писани през годините – като отдушник на душата.
Илия Консулов е оставил на всеки от нас по нещо от себе си. От своята твърдост и непримиримост към насилието над човешкия дух, от безграничната си любов към България и всичко родно, от вярата си в Бог и в доброто, което непременно ще възтържествува, от силата на любовта да променя хората и света. Поезията на Илия Консулов е силна с изстраданите истини, които носи като послание. В нея той изповядва душата си, натрупаните през годините болка, печал, разочарования, противоречиви страсти, но в същото време така романтична и нежна, търсеща и раздаваща любов, копнееща за споделени чувства и чисти отношения.
Човек идва на тази земя да се учи, да въздига душата си и да остави нещо от себе си, според своите възможности, разбирания и сили. Животът му се преплита в невидими нишки с различни хора и за всичко това си има причина. Когато изтече отреденото време, тихо си тръгва, оставяйки следите от себе си – спомените, които не се влияят от времевите линии и свързват завинаги всички.
Да бъде светъл и чист пътят на Илия Консулов в отвъдното, в другите измерения, където душата му да намери мира и любовта, към които така се стремеше тук! А ние, които го познавахме, ще съхраним и ще пазим спомените като последна връзка с душата му и с духа му на българин, който до последно милееше за своята родина.
Калина Томова
––––––––––––––
На 88 години в Чикаго почина моят политически и литературен приятел, бай Илия Консулов. Беше чутовен характер и оригинален поет и писател. „Единакът“ беше любимият му сборник със стихове. Казваше ми, че в тях е излял душата си и истината за борбата през целия си живот против комунистическия режим.
Светла ти памет, скъпи бай Илия!
Севделин Панев
.
