.
Стихове от Христина Радомирова
.
ШАШАВ СТИХ
Наздраве да си кажем, ей така –
за всичките ни хубави моменти,
за блясъка в очите ни сега,
дори за клюките некомпетентни.
А виното с тръпчивия си гъдел,
направено с ръцете ти – магия,
душата ми разплита като възел…
Ха! И кой ми казва да не пия!?
Та аз от щастие се тъй напих,
че стъпките ми вече се преплитат
и с ритъма на този шашав стих,
вълшебник ли си, искам да те питам.
РАЗМИСЪЛ
Понякога тъгата е красива –
досущ като на фотошоп.
От чужди погледи сълзите скрива,
но пипнеш ли я, удря като ток.
И не гася изригнали вулкани,
а пускам лавата да потече…
Пък след това, което ще остане,
с криле на птица ще ме отвлече!
ИЗБОР
Моля, някой най-сетне да спусне завесата –
крайно време е циркът безумен да спре!
Този свят е кошмарно обсебен от бесните,
а тръбата Господна отдавна зове…
Днес е време на избор, на онзи, съдбовния –
да бъдеш свободен или да си роб.
Че под тебе е адова бездна отворена,
а над тебе десница подава ти Бог.
.
МОЯТ ДОМ
Ходи ми се в непристъпни дебри,
пие ми се живата вода,
дишат ми се небесата ведри,
язди ми се дива свобода!
Иска ми се птици да прегръщам
и над всяка земна суета
да издигна светлата си къща –
моят дом от спомен и мечта!
.
ЩУРОТИЯ
Не през цъфналата ръж,
драснах право през просото…
Заваля усмихнат дъжд
подир стъпките ми боси!
Вятър духна с порив див
и в косите ми се втурна…
Липов клон със жест игрив
шапката ми прекатурна!
А пък аз така си знам –
моят свят е щуротия!
И е толкова голям,
че не мога да го крия.
.
ЛЮБОВ ЛИ Е…
На юли горещият пламък
във вените мои пламти…
И става безумен и палав,
когато до мене си ти!
Тогава избухват пожари,
които не искаш да спреш.
И търсим безрелсови гари
с неистов от жажда копнеж.
Не влизам в шаблони и релси –
такава харесваш ме, знам.
Любов ли е, значи е смелост,
в сърцето ми вдигнала храм.
–––––––––––––––––––––––––––––––
* Христина Радомирова е родена в Стара Загора, където живее и днес. Нейни стихове са публикувани в редица литературни издания, звучали са в ефира на радио Стара Загора. Една от творбите й е отличена на Варненския национален конкурс: „Любовта, без която не можем“. Има редица публикации и в интернет пространството. По някои стихотворения са създадени песни; пише, също така, и текстове по поръчка. През 2016 г. получава наградата „Гран При“ за поезия от Михаил Белчев. Издала е стихосбирките: „Надежда на заем“, „Понякога се случва да съм птица“, „По безкрая на краткия миг“, „Акорди от звездите“, „Дъх на сътворение“, „Да си жив“ – в съавторство с Костадин Костадинов, „Да бъде обич“, „Напук на всички невъзможности“ – поетичен фотоалбум, съвместно с фотографа Георги Неделчев. Още от същата авторка – вж. тук.
.
