.
МЕЖДУ ЛАВЪРА И КРЪСТА, ИЛИ МЕЖДУ ЗАГУБАТА И ВЪЗВРЪЩАНЕТО НА ИСТОРИЧЕСКА ПАМЕТ, ЧРЕЗ ЕДНА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНА КНИГА НА ЛЮДМИЛА КАЛОЯНОВА
.
Здравка Владова-Момчева,
Обичам да чета научни изследвания на историческа тематика и признавам, че пристъпих към труда на Людмила Калоянова „Между лавъра и кръста“ с любопитство, продиктувано повече от личен интерес. След като затворих и последната страница от тази книга, реших, че на всяка цена трябва да напиша отзив за нея, защото в текста открих нещо, много по-дълбоко, глобално и проправящо съвременно разбиране към феномена Созопол като част от феномена България.
Всички знаем и сме пораснали с клишета от типа „земя на кръстопът“, „средище на различни цивилизации и култури“, „богато историческо наследство“. Много e удобно и даже е повод за гордост в неформални ситуации, когато самочувствието ни на „наследници“ на древни земи опира до глазираната повърхност на смътно познание и (поне за моето поколение) няколко „синтезирани“ параграфа в учебниците по история. Но всичко останало, а то е огромно като цивилизационна симбиоза, формирала съвременната ни културна и манталитетна „физиономия“, все повече се забравя и може да бъде изгубено, ако не се появяват издания като „Между лавъра и кръста“.
Безспорно тази книга представлява едно задълбочено и детайлно обосновано изследване на авторката върху историята на античната колония Аполония, преляла/преобразила съществуването си в раннохристиянски център и специфичен духовен спътник на мегаполиса Константинопол. В научно-фактологичното ниво на наратива, логично и последователно са проследени всички причини и следствия, довели до превръщането на Созопол в културен, религиозен и интелектуален фактор не само в средновековния, но и предхождащия го езически свят. От тракийската, известна със своите просветени лечители, древност, през синкретичния култ към гръцкия бог Аполон, наречен Иатрос (Лечител), именно поради „вливането“ на тракийската лечителска способност към свръхкачествата на божеството, та чак до вграждането на мощите на Свети Йоан Кръстител в базиликата на остров „Свети Иван“, читателят може да проследи удивителната трансформация на идеята за спасението, такова, каквото са си го представяли древните и средновековните обитатели на града. Ако мелодичното звучене на неговото име (Созополис) може да бъде асоциирано с музика, то за мен вечната идея – основа на изконния човешки стремеж към изцеление и спасение от болестите и злото, може да бъде илюстрирана с непроменящ се в океана на времето, исов тон. Каквото и да се е случвало през изминалите столетия на Аполония – Созопол, а то е много и взривно наситено с отломки от история, политика, грабежи и съзидания, точно този исов тон на спасението като мотивация за съществуване, за смисъла на живеенето въобще, се оказва основна характеристика на оцеляващия през вековете и оцелял до днес „град на спасението“ – Созопол. Нещо повече. За мен този исторически труд привнася за читателите с по-широко асоциативно мислене и косвено обяснение на феномена България, но не онази, която познаваме чрез факти и събития за своето си, единствено българското. Става въпрос и за културните „преливания“ на кръв, гени, обичаи, култове, вярвания и религии, преобразени и абсорбирани на местно ниво до степен на нова/друга уникалност, която няма как да бъде разбрана, ако не е обяснена чрез трудове като „Между лавъра и кръста“. Защото поредното достойнство на тази книга е именно достъпността на текста, ясното, логично и пряко до всеки вид читателско съзнание (научно или просто любопитно) обяснение, защо това е така.
Защо едно малко, от съвременна гледна точка, парче земя, далеч не българско в момента на своето възникване (Аполония възниква като колония на древния гръцки полис Милет), все пак ревниво рефлектира като наше си в големия сюжет на турбулентната ни история? Кои са факторите, които го приобщават към нас, българите? Защо тези фактори могат да бъдат колкото местни (тракийската култова основа), толкова и космополитни за времето си (превръщането на Созопол в раннохристиянски православен център)? И не на последно място, кои са практичните причини, превърнали Аполония – Созополис в желано за притежание, присъединяване, завоюване и експлоатиране благо, в домогванията на толкова много етноси, а по-късно и държави, или градове – държави като Византия, България, Русия, Венеция, Гърция?
Нима подобен въпрос не може да бъде зададен и за разнородния магнетизъм на цялата ни страна през вековете, привлякъл толкова много апетити и заробвания на нейната, наслоена с култури и богатства, територия? Както вече подчертах, в „Между лавъра и кръста“ Людмила Калоянова директно или косвено отговаря на тези въпроси.
В тази книга представянето на факти, загадки и доказани вече в историческата наука истини, формулирани в тематични заглавия на отделните глави („Сблъсъкът на гигантите“, „Завръщане на Хераклидите“, „Перлата на Йония“ и т.н.), сглобява в читателското съзнание интересни разклонения на голямата „сюжетна“ линия, за многоликото „достигане“ на Созопол до наши дни и като част от българската история. Изследването на тази толкова интересна и, на пръв поглед, разнопосочна амалгама от събития и исторически превратности, е представено с увлекателна и придържаща се към научната обоснованост, логика, която предотвратява загубата на историческа памет за случилите се събития и разширява хоризонта на читателя, за да може той да осмисли връзките и взаимодействията в културните преливания на Созопол със света или световете, които са го формирали. Отчитам това като едно от най-значимите достойнства на книгата. Защото познанието за действителностите на отминалите епохи, сплели своите противоречия и възходи в конкретната история на Созопол, отвеждат и към разбирането на четящия, какво всъщност означават усвоените в съзнанието ни клишета като „земя на кръстопът“ и „богато историческо наследство“. Тоест, става въпрос и за възвръщане на историческа памет. Става въпрос и за осъзнаване, което, след като затворим и последната страница от „Между лавъра и кръста“, можем да съотнесем към феномена България като средище на различни цивилизации и култури.
Затова тази книга на Людмила Калоянова е принос не само към историческата наука, но и към самите нас. За да не се изгубим като наследници на толкова много древни земи, от които нашата собствена е уникална част от едно голямо цяло. Благодаря на авторката за удоволствието да прочета нейния труд.
.
