Наскоро, в едно радио интервю споменах, че ИТН не са разбрали с коя мечка са седнали мед да ядат.
Имах предвид, че навремето, при подписано коалиционно споразумение, Борисов безгрижно се отметна от обещаните реформи с думите: „Докато Цацаров е главен прокурор, това няма да го бъде“. После ГЕРБ, ДПС и ПФ „кастрираха“ в парламента предложените от Христо Иванов промени в Конституцията, а ДСБ си изтегли министрите от управляващата коалиция и понесе всичкия бой и оплюване за „историческия компромис“.
Това беше през лятото на 2015 г., в първата година на кабинета „Борисов -2“, а боят – персонално – по Радан Кънев и Христо Иванов започна незабавно след това, в очевидна координация между озлобения Борисов и медиите на Пеевски.
Дотук със спомените, сега малко реализъм – 6 години по-късно.
Изобщо не мога да си представя, че някой ще тръгне да иска от политическо обединение, оглавявано точно от Христо Иванов, подкрепа на ръкостискане, мъжка дума и „честни сини очи“! Това е абсолютен нонсенс, въобще не допускам да са го мислили за възможно при известния на всички горчив опит на лидерите на „Демократична България“.
По принцип, непонятно ми е това бягство от споразумения „черно на бяло“. То, непонятно ми е и отвращението от нормални думи, като „политики“, „партии“ и „коалиция“, но да речем, че хората имат и по-странни фрустации…
И все пак, да искаш от хора, веднъж парили се от неизпълнени обещания, пак да дадат доверие „на сляпо“ – това граничи с глупост.
Или е умишлено, защото знаеш, че няма как да стане?
Щом е така, всякакви приказки, че отиваме на нови избори, защото другите не подкрепят предложения без коментар кабинет, са димка. Чиста опорка за пред собствените избиратели на ИТН и нищо друго.
И не бива да им се връзваме.
Весислава Танчева
.
