Парламентарната криза в България ни открива път към промяната 

.

Предложение за референдум – за прозрачност, за бял вот и за задължителни допитвания до народа

Много от нас са разочаровани от настъпилата в България парламентарна криза. Все повече хора, дори далеч от политиката, се питат – къде е спасението и има ли изход? За някои този въпрос може би звучи отчайващо, но на мен той ми дава надежда. Защото изход има и, когато най-после се започне с търсенето му, той несъмнено ще бъде открит. По-просветените* отдавна са ни посочили различни пътища, но доскоро хората, примирени или приспани от партии и медии, не ги търсеха.

Следващите редове са за всеки, когото не само не го е страх да мисли самостоятелно, но е и готов за действия. Защото ние сме в положението, в което сме, поради две основни причини – първата е, че сме разединени, макар от деца да са ни учили завета на Кубрат, че в „единението е силата ни“, а втората е, че повечето от нас чакаме и бездействаме, с надеждата да дойде „неволята“ да ни оправи.

А пред нас стоят задължитени, но и простички стъпки към спасителния изход – и, за да се отблъснем от дъното, към което ни закотвиха невежи и/или користни политици.

Както казах и по-горе, първата ни задача е да се съберем** всички, които искаме промяна и сме готови да положим някакво усилие да я постигнем (но не по-малко от 400 хиляди, колкото подписи са нужни за национален референдум). Усилието разбира се е конституционно и, макар и трудно постижимо, не е сложно или извън възможностите ни. Достатъчно е да предизвикаме национален референдум от 3-4 точки, които, след направени проучвания и анкети, могат да обединят най-голямо число активни български граждани. Референдумът на Слави не успя, защото мненията на хората бяха и още са разделени за мажоритарния вот, за задължителното гласуване и т.н.

Започвам с три предложения, за които съм намерил практически 100% подкрепа сред своите съмишленици.

1) Първото за простота е наречено ПРОЗРАЧНОСТ. И означава пълна откритост в политиката, преговорите, договорите, решенията на държавните и местните власти и администрацията (разбира се НЕ в разузнаването и там, където се засяга националната сигурност). Приемам, че не е нужно да се обяснява смисълът на подобно решение и до какво ще доведе осветляване на задкулисието, и как рязко би намаляла корупцията, с която уж всички се борят.****

2) „ГЛАСУВАМ ПРОТИВ ВСИЧКИ“ е второто предложение за въпрос на бъдещия референдум.  Макар и позабравено и не толкова популярно, но то вероятно е най-бързият начин за пресушаване на политическото блато, в което сме затънали.  Още преди повече от 10 години на сайта Еврочикаго сме писали за въвеждане на БЯЛА БЮЛЕТИНА, с която да се гласува против всички партии. Една чужда идея***, която няколко медии подхванахме (вж. линк: https://www.eurochicago.com/2013/11/protiv-vsitchki-izbor/ ) и която след многогодишни спорове и натиск достигна до Народното събрание. И по-точно в комисиите, в които се обсъждаха поредните промени в Изборния кодекс. Именно в тези комисии, в които участваха и услужливи НПО-та, идеята за „Бяла бюлетина“ се изроди към 2016 г. в едно, практически нищо незначещо квадратче – „Не подкрепям никого“. Крайно време е народът да поиска това квадратче да добие своята сила, като се преименува в „Гласувам против всички“.

За незапознатите ще кажа каква огромна разлика има в тези два надписа, звучащи много индентично. И тя се крие в думата ПРОТИВ и в последствията, които носи. Отбелязвайки тази опция, гражданите дават своя глас за разпускане на всички политически партии след изборите и за забрана на ръководствата им да участват в политическия живот, т.е. на следващите избори да се явят само нови партии с нови ръководства. Разбира се, ако на изборите повечето (т.е. 50%+1) са отбелязали това вълшебно квадратче. Омръзнало Ви е да гледате все едни и същи муцуни по екраните и на партийните събрания – включете се в бъдещия референдум, който е най-бързият начин да се освободим от тях!

Може би ще попитате – а какво ще стане, ако все пак тази опция не събере заветните 50%? Отговорът отново е положителен. Представете си, например, че всеки 10-ти гласува ПРОТИВ, това ще означава, че 10-те процента бюлетини остават неразпределени. И съответно 24 депутати по-малко ще заемат депутатските скамейки, ще взимат депутатски заплати и ще харчат пари на данъкоплатеца. 

Последен цитат:

„Това е ефективен начин да се накарат партиите сами да предлагат стойностни кандидати. И тогава, може би още на първите избори, ще видим нови и необвързани с миналото кандидати, които чакаме вече четвърт век…“

В цитата се говори за четвърт век, защото текстът е публикуван през 2013 година, а оттогава са изтекли още 8 дълги и безплодни политически години. Ако отново не пожелаем да се преборим за подобно квадратче „Гласувам против всички“, ще продължаваме да се чудим, как така много от ценните хора около нас напуснаха този свят огорчени, а от синия екран ни облъчват все едни и същи, омръзнали ни лица и фамилии.

3. Третото предложение е следното – изборите (национални и местни) да се използват за задължителни допитвания по най-важните въпроси до суверена-народа. Представяте ли си ефекта от тези референдуми и от това, че през тази година на много места хората не само щяха да са си дали гласа за техни представители, но и биха гласували и по най-животрептящите въпроси, които ги вълнуват.

Например на парламентарните избори от 11.07.2021 и 04.04.2021 г., и на частични избори за кметове на кметства и на общини на 27 юни 2021 г. и на 28 февруари 2021 г. гласът на гражданите би могъл да се чуе практически без почти никакви разходи. Достатъчно е само под дългите списъци за депутати и кметове да се допишат два-три реда с въпрос(и) с отговор ДА или НЕ.

Нека стане задължително да се дописва поне един въпрос за референдум на всяка изборна бюлетина! Нима са малко темите, по които има нужда да се чуе мнението на суверена? 

Мога да продължа горния списък и с други възможни предложения, които бих искал да се въведат, например като ЯВНИЯ ВОТ, за който писах и говорих многократно тази година (вж. тук). Но смятам, че не е нужно да се удължава списъкът с повдигнатите въпроси, а в него да попаднат само тези, по които има обща и много висока подкрепа.

Надявам се тези мои редове да получат именно такава подкрепа и да достигнат до повече хора! А, ако се сещате и друг въпрос, по който да знаете, че българските граждани са единодушни, то моля добавете го в коментар или пишете на редакционния имейл на сайта Еврочикаго (линк).

А ако смятате, че референдумът ни няма да ни бъде уважен от политиците ни – то нека първо се съберем 400 хиляди съмишленици и после Ви обещавам, че сами ще открием просто решение. *****

Петър Стаматов

–––––––––––––––––––––––––––––

* Този текст е в памет на един от тях – преподавателя от Софийския университет Николай Михайлов Гусев – линк.

** Нека събирането направим първоначално в соицалните мрежи – Фейсбук, Телеграм или друга платформа може да ни послужат за обща комуникация, а след това да бъдат създадени и комитети за референдума по градове и села.

За възможни места в мрежата предлагам във Фейсбук групата за явен вот, в която съм администратор, и там са събрани хора, готови да застанат с името си зад гласа и исканията си. А в Телеграм има група „ЗАЕДНО“ от над 1000 човека, чиято задача е точно такова единение – линк.

*** В началото на века бе създадена европейска мрежа „Бял вот”, www.vote-blanc.org и нейн координатор за България бе проф. Л. Денкова. Вот „Против всички“ е бил въвеждан в няколко държави, включително в Украйна и Русия, но разбираемо по-късно е бил отменен от политиците.

**** На много политици съм предлагал да се въведе антикорупционен закон, при който 2% от спасените от злоупотреба пари да се дават на подалите сигнала. Създадох и специална ФБ страница, но очаквано предложението ми бе отхвърлено от всеки политик, до който се допитвах, включително от вицепремиера по това време Цв. Цветанов.

***** Достатъчно е да си спомним един основен закон за силата на гражданите и, че тя е функция на от две променливи:

Първото е бройката ни (големината). Второто е осъзнатостта ни (посоката). 

И, както ни съветват някои духовни лица, не трябва да се забравят и общите ни вибрации, допринасящи за нарастваща амплитуда, която може да разруши не една конструкция.