Странно е някак си това, което се случва в българската публичност след последните и не само след последните извънредни парламентарни избори.
Имаме партия, събрала най-голямата част от протестния вот, която беше създадена от водещия и екипа на едно телевизионно шоу. Най-доброто ТВ шоу в България години наред, с всичките му позитиви и негативи. Шоу с история в българската публичност, помагало през годините за различни значими каузи. Шоу с водещ, текстописци, бенд, създали и изпълнили не една и две запомнящи се песни (защото далеч не всичко е чалга). Водещ и екип, пълнили стадиони и зали със зрители в страната и извън страната. Накарали хиляди млади и не толкова хора да пеят с пеят тях патриотични, протестни и възрожденски песни. Шоу, разсмивало всяка вечер зрителите години наред с политически и други скечове, изпълнени от талантливи актьори, и давало по този начин надежда на уморилите се отдавна от българския преход зрители. Шоу, организирало и протести преди години. Шоу, което, с всичките му плюсове и минуси, усещаше пулса на случващото се в България и не само, и реагираше на този пулс по начин, който направи Слави Трифонов и хората около него обществено значими.
Докъде се докараха сега сценаристите на „Шоуто на Слави“ и други около това шоу, които станаха депутати и се напъхаха в ролята на политици? Дотам да бъдат освирквани по улиците, когато излизат от Президентството, и полицаи да ги пазят от „народната любов“. Докъде се докара и самият Слави Трифонов? До някаква сянка, пишеща коментари на стената си във Фейсбук, която сягаш живее в някакъв паралелен свят.
Докъде се докараха и някои кантидат-премиери и кандидат-министри, за които Слави и „ИТН“ решиха, че са способни да управляват? До това, станали (повечето внезапно) публично известни, да служат като неволно, но твърде видимо доказателство колко по-адекватни и способни от тях са повечето министри в служебния кабинет. Които министри за депутатите от ИТН и за самия Слави се оказаха неудобни и виновни едва ли не, че са това, което са. И, когато от ИТН нападнаха в парламента точно най-харесваните министри от служебния кабинет, се докараха дотам от ДПС да им се радват и да ръкопляскат. А останалите т.нар. протестни партии се оказаха за ИТН… статукво.
Защо? Защото те, вместо да подкрепят излъчения от ИТН редовен кабинет – без политическо споразумение и барабар с фамозния Петър Илиев (когото ИТН без малко да излъчи и за премиер) – решиха, че няма да го подкрепят. Което решение, впрочем, не личеше да е било взето лесно. Но пък е толкова лесно тези от „Демократична България“ и „Изправи се.БГ! Ние идваме!“ да бъдат изкарани от водещи фигури в „Има такъв народ“ като виновници за собствения им провал.
Питат ли се, все пак, депутатите от ИТН, пита ли се и лидерът на тази партия защо се докараха дотук? Питат ли се защо в новото си, политическо битие Тошко Йорданов, Филип Станев, онова бабаит момче Балабанов и пр., заедно с излъчени от тях ключови кандидати за кабинета, както и със самия Слави, станаха идеални за осмиване в политически скечове? Питат ли се защо станаха такива герои в карикатурите на най-добрите карикатуристи в България? Питат ли се защо и как толкова бързо изместиха Бойко и Шиши от челното място в карикатурния дневен ред? Питат ли се как биха се почувствали, ако имаше някакво друго, достатъчно добро ТВ шоу в страната, в което сценаристи, добри като тях, и актьори, талантливи като тези от „Шоуто на Слави“, да ги изтипосат така, както те изтипосваха неведнъж Бойко Борисов, Ахмед Доган, Делян Пеевски и други подобни „величия“?
Е, може да са спокойни в това отношение. Най-добрите политически скечове ги правеха те. И няма как да се очаква да ги направят сами за себе си. По-добре да си бяха останали, обаче, телевизионни, а не политически сценаристи. По-добре и гологлавият водещ, който дълго стърчеше над другите с това, което носеше в себе си, и, с всичките си гупости и изцепки, беше наистина явление в българската публичност – не само телевизионна, да не беше си повярвал толкова, че да се превърне в сянка, пречеща на светлината. Уморена от себе си, уморена от публичност, затворена, неадекватна. Закрила крехкия лъч на надеждата, че може да го преборим най-накрая това гнило статукво, което търпяхме толкова години.
И да го преборим, ако въобще го преборим, няма да е сега. Сега е време за театър на абсурда, в който авторите на най-добрите политически скечове се превърнаха в двигатели и герои на невероятно бездарно политическо шоу. И в изкусителни персонажи за политически ТВ скечове, които няма как Краси Радков, Мариан Бачев или Иво Сиромахов да изиграят.
Мариана Христова
.
