Тревога за бъдещето на едно училище, на един български град

.

Няма български гражданин, милеещ за Родината, който да не се вълнува от обезлюдяването на България. Все повече села остават само с по няколко, сякаш забравени от времето старци. А малките градове без поминък и училища биват напускани от младите семейства с децата им, да си търсят късмета в големия град или още по-далеч – в чужбина. Плодородната ни земя остава да пустее или се оказва в ръцете на предприемчиви бизнесмени, много често със съмнителен произход на парите им, както чухме и в специалната комисия в миналото Народно събрание.

По-долу става дума за бъдещето на едно училище с над 160-годишна история и респективно за бъдещето на един малък български град, в който то се намира – Суворово. Градът е разположен в северната част на Варненска област, на 34 км от областния център, на 56 км югозападно от гр. Добрич и на 59 км източно от гр. Шумен. Той е сред местата в България с най-много слънчеви дни в годината, а почвата е благодатен чернозем.

Какво се случва с училищното образоване в този български град?

В редакцията получихме информация за 22-ма седмокласници от СУ „Никола Йонков Вапцаров“ в Суворово (от две паралелки с общо 57 деца), които са оставени на поправителен изпит. При това не по математика, български език или история, а по география. Всички те са скъсани и на първата поправителна сесия. А с това са били оставени без възможност да кандидатстват и да продължат в осми клас за средно образование в професионалната паралелка в същото училище. И паралелката скоропостижно е била закрита през юли т.г., след края на първи етап от приема. Родителите на седмокласници са готови да заминат от града, при което биха се изселили вероятно и семействата им. В малкото населено място няма тайни, но хората са притеснени. Родители и на шестокласници, че дори и на петокласници, не искат да оставят децата си в риск от инициирани, според тях, масови поправителни изпити, поради което обмислят отсега преместването им другаде.

Свързахме се с представители на местната общност, за да разберем в какво точно се състои проблемът и защо хората са толкова разтревожени.

Предистория на казуса: през октомври м.г., в началото на 2020-2021 г. учебна година, директорът на СУ „Никола Вапцаров“ – Димитър Кирилов, който е бил на този пост над 20 години, е бил принудително пенсиониран от началника на РУО – Варна (тогава Венцеслава Генова), като поводът е бил придобито право на ранно пенсиониране – 2 години и 3 месеца, преди да придобие законово право по стаж и възраст. На неговото място е назначена от РУО – Варна Бистра Бойчева, която, според хората, с които се свързахме, е изиграла пагубна роля за училището в с. Николаевка, в периода от 2016 г. до 2020 г.

В СУ „Никола Вапцаров“ от няколко години, с цел да се задържат учениците в гимназиален етап, са разкрити професионални паралелки по туризъм с различни специалности – отговарящи на желанието на местното население и съобразени с потребностите на пазара на труда и възможностите за професионална реализация в региона.

През януари тази година, когато се планира приемът, новата директорка Бистра Бойчева е запазила двете паралелки, но е сменила предишните специалности с “Електронна търговия” и “Счетоводство и контрол”. Към “Счетоводството и контрол” няма никакъв интерес. Затова успешно завършилите седмокласници са избрали и запълнили паралелката по “Електронна търговия” като тяхна единствена възможност. Но сега децата, които са оставени на поправка, нямат къде да се запишат, защото “Счетоводство и контрол” е трудна специалност, дори за успяващи, а в случая е и нежелана. Тоест, практически ги гонят от училището.

В градчето има още едно училище, предлагащо гимназиално образование – Професионална гимназия по селско стопанство (ПГСС) – която от дълги години има недобра слава и, поради трудности да събере ученици от градчето, разчита на такива от региона, при това не само от други общини, а и от други области. Там приходящите, извозвани ежедневно „външни“ за общината ученици, били над 120. Поради особеностите на събрания от много места ученически колектив и трудностите при обучението на представителите на ромското етническо малцинство (външно за общината) – нежелание за посещаване, липса на навици за учене, неуспешно полагане на държавен зрелостен изпит – училището не е желано от семействата, държащи на доброто образование на децата си. Местните хора не го избират доброволно, а там от началото на управлението на настоящата директорка (с конкурс от 2010 г.) процъфтявали различни „схеми“ за привличане и задържане на ученици. Ето защо това училище имало интерес да „погълне“ принудително гимназиалния етап на общинското средно училище. Тази перспектива се определяла от факта, че там има икономически специалности, защото новата директорка е планирала и двете професионални паралелки, вместо в професионално направление „Туризъм„, както е било досега, в „Икономика“. Така се дава път на възможността още на от началото на следващата учебна година единствената останала паралелка в осми клас да бъде прехвърлена в ПГСС.

От друга страна, СУ „Никола Вапцаров“ – Суворово е оставено в ситуация да продължи да се свива като брой паралелки и ученици в тях, и в близко бъдеще да остане обикновено основно училище – до VII клас. Което е предпоставка и за закриване на учителски щатни места, респективно – възможност и за директорката да се отърве от учители, неодобряващи управленските й решения.

Община Суворово е със смесено население – състои от българи, български турци и копанари, като последните са концентрирани в градчето-център. В Общинския съвет важна роля имала една съветничка от ДПС – Зейнеб Бекирова, за чийто съпруг се говори, че неформално властвал в общината. Сегашният кмет – Данаил Йорданов е от ГЕРБ, но бил избран и с гласовете на ДПС, поради което им бил задължен. Ето защо, в основата на конфликтите стоели тези взаимоотношения. Тази реалност е причина и за намерението за спешно закриване на училището в село Николаевка. С което се целяло да няма къде да се върне директорката му Павлина Иванова (уволнена неправомерно и възстановена след съдебно решение) и да се прикрият „усвоени големи суми“ от бюджета му, по времето на Бистра Бойчева и Бейти Ахмедов (последователно директори, преди да се върне г-жа Иванова). Както и да се обезличи важната историческа и културна значимост на селото, в което е разкрито първото българско светско училище в региона през Възраждането (1847 г.), да се изтрие от българската памет приносът на създателя му, Атанас Георгиев – дядо по майчина линия на родения в Николаевка философ Петър Дънов, и на бащата на Петър Дънов, поп Константин Дъновски – пръв учител не само в това училище, но и във Варна.

Ролята на РУО – Варна се състояла в „услужливо“ закриване на професионалната паралелка след „покана“ на назначената от тях нова директорка – да извършат проверка на качеството на обучение там и да влияят на кмета на общината, да прехвърли „по естествен начин“ учениците в другото училище, като практически се отнемат всички възможности на децата да кандидатстват и да изберат къде да учат, тъй като са останали само най-нехаресваните места, разпръснати поединично в различни училища в областта. И така да бъдат принудени като единствена възможност, ако желаят да останат в градчето – да учат в гимназията по селско стопанство. Много от тях, обаче, са готови да заминат от града, при което гарантирано ще се изселят и семействата им, защото децата в седми клас са още малки, за да живеят на квартира, а ежедневното пътуване не е препоръчително. А и не могат да си го позволят финансово. И вече са открили друг малък град в областта – Белослав, където им е предложено да се преместят своевременно в основно училище, за да завършат успешно седми клас в рамките на втората изпитна сесия в края на август и да се влеят в тяхното средно професионално училище, подготвящо кадри за кораборемонтната фирма “Делфин” (при това с гарантирана реализация).

Този казус е разискван и на сесия на Общинския съвет в Суворово. Голяма част от времето на тази сесия е посветено на БУ „Никола Вапцаров“ и на училищното образование в общината. На сесията е бил „разпъван на кръст“ Росен Петров (сега учител в СУ „Н. Й. Вапцаров“ – Суворово, а по-рано директор на Историческия музей в Суворово, съвместяващ длъжност главен специалист “Образование” в общината). Причината – задето си позволил да съветва учениците си къде качеството на образованието е по-добро – в Професионалната гимназия по селско стопанство в Суворово или в тази в Белослав. Срещу него е имало натиск да го дискредитират и да подготвят уволнението му като учител, задето е „нелоялен“ към общината.

Във видеото долу може да видите пълен видеозапис от сесията на Общински съвет на Община Суворово, проведена на 29.07.2021 г.

‘

Следва цитат от едно от изпратените писма до редакционния ни имейл, което бе повод да потърсим още информация за казуса:

„В училището в Суворово ръководният екип се вихри, за да се отърве от учебни дейности, които им идват в повече – скрояват план как да премахнат професионалните паралелки в СУ “Н. Й. Вапцаров“ и да го превърнат в основно училище.

Първа стъпка – тормоз на определени учители, които предават предмети по професията.  Директорката г-жа Бистра Бойчева изисква проверки от РУО, за да докаже, че в повереното ѝ училище няма добри условия за учебна дейност по професията. Но това не е достатъчно: тази учебна година тя отново продължава традицията за две професионални паралелки в осми клас, тъй като има 57 завършващи VII клас ученици. Но тя не ги иска и допуска да бъдат оставени на поправителна сесия 23 деца, на които им обърква живота, нарушава правото им на избор и е твърде вероятно това да доведе до отпадането на някои от тях от училище. От тези 23 деца – 22 (двадесет и две) знаете ли по какво имат поправка? – по география. Защо учителят – господин Ангел Христов – не им е помогнал да усвоят материала през цялата учебна година?

Защо г-жа Бойчева не е изпълнила основното си задължение – да контролира учебния процес и в частност работата на г-н Христов? Не знаем. Разбираме обаче от клип, качен в интернет от Бейти Ахмедов, че г-жа Бойчева насочва тези деца, след като си вземат изпита, да отидат в ПГСС – Суворово, т.е. в конкурентното професионално училище. Това какво е? Умишлено преразпределение на ученици, манипулиран държавен план-прием, договорки с кмета на Суворово, или и нещо по-лошо – опит да се обезлюди Суворово? Много въпроси – никакви отговори. В така създалата се ситуация – незаконното назначаване на г-жа Бойчева в СУ “Н. Й. Вапцаров“, незаконните ѝ действия като директор на ОУ “Христо Ботев” – с. Николаевка, манипулиране на държавен план-прием и т.н., настояваме да бъде отстранена от и.д. директор на СУ “Н. Й. Вапцаров“ и длъжността да бъде заета от местен човек, от училището, до евентуалното възстановяване на работа на бившия директор Д. Кирилов.“

Разтревожени представители на местната общност подготвят писмо до ресорните български институции, с което ще настояват за дисциплинарно уволнение на временния изпълняващ длъжноста директор на СУ “Никола Вапцаров” в Суворово Бистра Бойчева и на учителя по география Ангел Христов – за допусната престъпна небрежност. Основание за това, според тях, е, че до края на 2020/2021 учебна година временно изпълняващата длъжността директор и учителят не са се съобразили със ЗПУО и с Наредбата за приобщаващото образование, като са допуснали 22-ма ученици от седми клас да останат на поправителен изпит по география. След края на втория учебен срок, преди първата изпитна сесия, е била проведена (поне по документи) допълнителна лятна работа с тези ученици, на учителя е платено, но положителен резултат отново не е имало. Втората поправителна сесия предстои сега, в края на август, но какъвто и да е резултатът от изпита, съдбата на тези деца изглежда предопределена – за тях няма място в това училище.

Хората се питат – има ли изход от тази ситуация? (И не е ли това една от схемите*, по които много от населените места се обезлюдяват, а училищните сгради се преотстъпват след време за бизнес или за бежански центрове?)

Опитахме се, преди да отразим казуса с училищното образование в Суворово, да се свържем по телефона с ръководството на СУ „Никола Вапцаров“ – Суворово, с РУО – Варна и с отговарящия по въпросите на образованието в Община Суворово Вълчо Вълчев, но не успяхме. На посочените в техните сайтове телефони на СУ „Никола Вапцаров“ – Суворово и РУО – Варна никой не вдигна. А в Община Суворово вдигна един човек, който ни информира, че е телефонист. Той каза, че ще се опита да ни свърже с г-н Вълчо Вълчев, но така и не успяхме да говорим с него, връзка не бе осъществена.

.

––––––––––––––––––––––––––––-

* Едно мнение, свързано с темата, което е на Осман Октай. В интервю за нашето издание, направено през м. юли т.г., той споменава за, по неговите думи, „голямото етническо прочистване от българи в Североизточна България – от Алфатар до Айтос и от Дуранкулак до Велико Търново“ – линк: https://www.eurochicago.com/2021/07/osman-oktay/

.