.
Части първа и втора – тук и тук.
Суеверия, числа, привички, самоубийства
Петък 13 никак не впечатлява японците, не са чували за Разпети петък и фаталния апостол Юда, който предава Христос.
За тях нещастие носят числа, които нас биха ни озадачили.
Например числата 4, 7, 9, 40.
Четири се произнася „ши“; с „ши“ започва и думата „смърт“ („шину“).
В заведенията масите се броят по следния начин: 1, 2, 3, 5, 6, 8, 10… Числото седем е „шичи“ – тоест пак намек за смърт и не е съвсем щастливо.
Често в асансьора липсва 4-ката, няма 4-ти етаж.
9 е „ку“, което означава агония.
42 и 49 са егати ужаса…
Месеците се броят различно от нас, японците са с друг календар.
Не е януари, февруари, март и т.н., а е 1-ви месец, втори, трети и така до 12.
Като те питат кога си роден, отговориш ли 1975 г. примерно, няма да те разберат. А ще попитат в коя епоха си роден, примерно Мейджи.
Дните от седмицата не са понеделник, вторник и така нататък, а са ден на огъня, ден на земята, на дървото, на парите и др.
Срещано поверие е, че около бариерите, където се чака да мине влакът, има много духове и привидения, понеже често там стават нещастни случаи.
Плачещата върба, навела клоните си надолу към водата, е символ на починал младеж и задължително се смята, че дървото е свързано с дух.
Мост, кладенец и тунел са традиционно местата, за които японците вярват, че са обитавани от духове.
„Юрей“ е думата за дух. Също ползват и английско „Гоусто“; твърдят, че няма крака, а дълга бяла роба и дълги коси.
Знаете, че има много красиви кукли, често мъж и жена, поставени в кутия.
Косите на тези кукли са естествени, взети са от човек. Могат да Ви уплашат, като Ви кажат, че косите на куклите са започнали да растат…
Има и такива телевизионни предавания, които търсят подобни артефакти. И водещият зад кадър току припява екзалтирано: „Фушиги, да нааа!“ („Ах, колко тайнствено!“).
Бунпей ми разказа как е катастрофирал преди години.
Връщайки се от участие в Токио, където е бил пианист, в малките часове на утринта, уморен и превъзбуден от преживяното, заспива на магистралата.
Твърди, че е видял жена в бяло, привидение, точно преди да се удари, която се е носела към него над асфалта.
Японците обожават да разказват страшни истории.
Така една вечер напоително ми обясняваха кой какво привидение видял, с подробности говореха, за конкретни места… едвам се прибрах у дома.
Добре, че нищо не шукна в тъмното, че нямаше да четете Япониядата сега.
Все пак, едни от най-ужасните, страшни филми – като „Ринг“, са от японски разказвачи.
Самоубийствата в Япония са чести. Независимо че са нация, известна с най-много дълголетници, те държат и приза в негативната класация.
„Прегарянето“ от работата, самотата, невъзможността да издържаш финансово семейството си, оскверняване на името ти, фамилията са част от причините за това.
Как обичайно го правят?
Някои предпочитат с газ у дома, но, имайки на предвид техните особености, ме изуми явлението и начинът на самоубийство в хотелска стая.
Сигурна съм, че професията камериерка в Япония е недолюбвана.
Дали, за да не травмират близките си, дали защото вярват, че духът остава там, където се е отделил от тялото. Мнозина приключват земния си път, паркирайки изрядно пред хотела, наемат стая, без да се виждат с рецепционист, дискретно.
Сметката пристига с миниасансьор в нещо като долап; отваряш, плащаш, качваш с бутон, а те ти връщат ресто.
В хотелите има най-различни и причудливи неща. Всевъзможни шантави стаи, които са показани на видеостена с номера.
Човешкият фактор като персонал е сведен до минимум, само пари и консумация.
Има апартаменти с огромни луксозни вани в хола, с огледала на тавана, неангажираща нежна музика, други пък са с бани с водни пързалки, задължително с мини бар с ядене и пиене, дори караоке, заредени тематични костюми, тематични стаи и какво ли още не…
И все пак, въпреки всичкото това разнообразие и земни радости, някои губят ищах за живот.
Сепукото и харакирито (рязане на корема), които са японска особеност, се извършват повече за защита на честта и фамилното име.
„Да измият срама“, така да се каже.
Всяко име, особено фамилното, е от изключителна важност за всеки японец. Японците имат личен печат, който се нарича „Ханко“, с името и фамилията си, в червено мастило, с който удостоверяват в документи самоличността си. Няма подпис, както е в нашия свят.
Пишат името си и фамилията ръчно и удрят личния печат в червено.
Ако има в рода предатели, измекяри, крадци или убийци, следващите поколения не могат да живеят достойно с тази, един вид „срамна фамилия“, с такова петно.
Това много добре е показано във филма „Последният самурай“, в който предателят – японец е неизвергнат за вечни времена, а чужденецът, в ролята Том Круз, си спечелва уважение и чест за поколения напред.
Според християнството, самоубийството е голям грях, но японците са основно шинтоисти и будисти.
Погребението се извършва в наети за целта ритуални зали.
Кремация, урна, снимка, лентичка, гонг.
Всичко това е доста скъпо, гостите носят пари в пликове за семейството.
Черните костюми и рокли са задължителни.
Името на починалия се сменя след смъртта.
Често след това отиват на караоке.
Да пийнат и да попеят.
Все пак, животът е по-силен от всичко.
Съществува почит към оризовото зрънце.
Един вид уважение и култ, тъй като японците са видели много глад и мизерия.
Често срещана идея в рекламите е как японче си говори с оризово зърно, не смее да го изхвърли в мивката. То е „муттайнай“, да не иде зян.
В Япония изразът дали си ял е „Яде ли ориз?“ („Гохан табета?“).
Ако някой е решил да закуси („гохан таберу“), но яде хляб, ооо… яде чуждопоклонническа храна.
Обичайната закуска е супа мисоширу, варен ориз, ферментирала солена слива или кисели краставички, и печена риба.
Всичко това е без МАЗНИНА.
И после правим световни проучвания защо японците били слаби.
Доведете някой японец в България и му дайте сутрин мазна баничка с бозичка… може и тутманик, приготвен със свинска мас.
А защо не и купа с червено вино и надробен вътре хрупкав хляб?
Така де, като ще е културен шок, то поне да е незабравим.
Всъщност, голям процент от дълголетниците живеят на остров Окинава.
Там ядат основно свинско.
Дори черната свиня бива често консумирана.
Дълголетие и свинско? Не може да бъде!
Тънкостта е, че не ползват олио, а прасенцето се прави в собствен сос.
Традицията повелява, когато всички се сбират на масата, да се изчакат, след което се казва, „итадакимасу“, което е един вид уважение и благодарност за ориза.
Като се приключи, клечките се поставят красиво на купичката, събрани или отстрани, но никога забити вътре – пак би било намек за думичката с „ши“.
Така както, ако ние обръщаме хляба с долната част нагоре, е покана за мъртвите.
След ядене дланите се прилепват една към друга с преклонение и се благодари с думите „гочсоосамадеща“ и леко кимване.
Ноктите никога не се режат по тъмно. Нарича се „йозуме“. Защото ще хвърлиш проклятие върху родителите си.
А на Нова година се ядат дълги нудълс, които се вярва, че носят късмет и дълголетие.
.
Текст и снимки:
Десислава Бърлатова
.
