Какво да пиша за дъжда? Това е дума. Българска дума. Различна е от дождь и rain.
Думите означават различни неща не само за различните нации, но и за различните хора.
За мен дъждът е пролетен дъжд, на двайсет и четвърти май. Рожден ден е този ден за мен, но пак трябва да ставам рано, да се обличам с черни гащета и бяла фанелка, да взимам някакви невъобразими червени макове и да тръгвам по улица „Шопски отряд“, днес преименувана в „Селиолу“, към моето 48-мо основно училище. „Йосиф Ковачев“.
„Шопски отряд“ не е същата улица като „Селиолу“. Все едно да кажеш, че булевард „Мария Луиза“ е същата улица като „Via Diagonalis”.
Просто улиците се намират на едно място. Моят „Шопски отряд“ беше тиха уличка, с тротоари, по които не бяха паркирали коли, с дворчета и къщички от двете й страни, в които живееха моите приятели от детинство – Вили, Дъката, Краспата, Даниел, Милен, Ники и Хачик.
Хачик беше умствено изостанало момче от арменски произход. Разбира се и тогава имаше думи като идиот и олигофрен, но нито аз, нито приятелите ми съм чувал да употребяват тези думи за Хачик. Той учеше в нашето училище с нас и, макар не разбираше материала и не научаваше нищо, си беше един от махалата. Хачо.
Днес тротоарите са паркинги, къщите са хотели, хората като Хачо са деца с увреждания и не са в училищата и махалите, а по площадите в подкрепа на един или друг протест.
Но да се върна в онова тихо, прохладно майско утро и червените макове. Колкото повече се приближавам към училището, толкова по-малко тишина остава, погълната от глъчката, която тогава винаги съпътстваше множество деца, събрани на едно място. Днес всички деца си гледат мобифоните и щракат на тях усърдно, така че днешните деца не създават глъчка. За тях трябва да се измисли нов термин, нова дума, която да опише шума, който се получава, когато множество деца се съберат на едно място. Може би трябва за тях да измислим и нова дума за дъжд? Та те не гледат нагоре в небето, а надолу към екраните.
Глъчката по онова време беше смесица от говор, смях, викове, звуци на фанфари, барабани, учителски гласове по мегафоните, тупкане на топки, свирене с уста, шокове и чембери, щедро раздавани между момчетата, и какво ли още не. Ако не знаете какво са шокове и чембери, не се притеснявайте. Просто сте още много млади. Радвайте се на младостта и не си губете времето да четете моите брътвежи.
Тази глъчка прогонваше и последното останало желание за сън. Тя беше свежа и жизнерадостна като идващата пролет. Тя привличаше и поглъщаше. И ето, станал част от глъчката, потеглям с моя клас, заобиколен от съученици и съученички, към площада пред Мавзолея, където в определен час трябва да минем в строй, размахвайки тъпите червени макове. Отпред вървеше музиката – фанфарите и барабаните, и свиреха „Върви народе възродени“.
Някъде на площада или веднага след него ни настигаше задължителният Майски дъжд. Той е нито студен, нито топъл, той идва изневиделица и също толкова неочаквано си отива, и пак изгрява слънце. Той оставя след себе си радосно измокрени момчета и момичета. От него няма спасение, но не защото е толкова силен, а защото никой и не иска да се спасява от него.
Така растяхме, с Майския дъжд, като тревата напролет разцъвтявахме, като джанките, с годините и все по-интересни ни ставаха и измокрените ни съученички.
А после пораснах и станах студент, а в последствие – лекар. Двайсет и четвърти май вече не се празнуваше с манифестации, а с медийни войни кой е по-, по-, най- в българската литература и на кого принадлежат буквите.
Майският дъжд продължаваше да си превалява, но, залисан в ежедневието, загледан напред в живота, решен да успея в него, аз забравих толкова много неща.
Дъждът, обаче, ми напомни за себе си в далечна Индиана. Тук летните дъждове се изсипват неочаквано и наподобяват началото на Потопа. Обикновено това става в някой много задушен и горещ летен ден. Влажна жега – като в турска баня, от която едвам си поемаш въздух, и изведнъж се издига северен вятър, докарва облаци, притъмнява и се изсипва един такъв невероятен Индиански порой, който носи със себе си свежест, хладинка и толкова много вода. Моята голяма дъщеря тогава беше на десет годинки. Тя изтича под
потоците вода и започна да танцува в дъжда. Толкова радост и такава жизненост! И аз тогава изтичах с нея, и сестра й, а жена ми ни гледаше от къщата. Хубав е летният дъжд в Индиана, донесен от северния вятър. Хубаво е децата ни да се радват, че са живи, защото толкова много са лошите неща в живота, че понякога на стари години човек се пита и струвало ли си е изобщо да се ражда, и тогава има нужда от един радостен спомен за Индиански летен дъжд.
Днес дъщерите са пораснали, работят, притесняват се дали ще се оправят в живота, както аз се притеснявах на техните години. Аз се опитвам да ги успокоявам, да им вдъхвам сигурност, но разбирам, че на мен ми е по-лесно. Моят живот вече е преминал през толкова много, а за младите всичко е пред тях. Дали ще се осъществят мечтите им?
Дали се осъществиха моите? А за какво толкова съм мечтал?
Истината е, че мечтаех аз и близките ми да сме здрави и щастливи. Това ми беше мечтата. Желания имах много и най-различни. Мисля си, че осъществяването на желанията не е толко важно. Важно е да се мечтае за правилните неща. Желанията имат свойството да се сбъдват. Мечтите никога не се сбъдват напълно. Понякога сме здрави, понякога не. Същото и със щастието. Тези неща никога не завинаги и затова са толкова ценни. Сбъднатото желание е завинаги. Веднъж купил си мечтаната кола, и край на желанието. Сбъднал си го. Децата по-скоро се безпокоят за своите желания в момента. Семейство, дом, работа, деца. Това се опитвам да им кажа. Спокойно, всичко това ще се сбъдне. Желанията се сбъдват, в това е тяхното проклятие.
Мечтите са нещо, което човек трябва да пази. Мечтите за здраве и за щастие са толкова мимолетни и бързотечни – като Майски дъжд на двайсет и четвърти май в България или като летен порой в Индиана.
Радвайте се на дъжда деца, пазете го в душите си, защото той идва бързо и неочаквано, и още по-неочаквано си отива. И човек остава да чака следващия дъжд в живота си.
Остава сам със своите дребни желания…
Виктор Хинов,
Индианаполис, САЩ
.
