.
Днес Българската национална платформа за обединение и развитие излезе с декларадия, по повод ескалацията на напрежението между Сърбия и Косово. Декларацията е приета след разширено заседание на Управителния съвет и активисти на организацията в България и Северна Македония. Следва текстът на декларацията.
ДЕКЛАРАЦИЯ
ПО ПОВОД ЕСКАЛАЦИЯТА НА НАПРЕЖЕНИЕТО
МЕЖДУ СЪРБИЯ И КОСОВО
Българската национална платформа е обезпокоена от напрежението в района на Централните Балкани. В основата на този проблем стои неотчитането на факта, че Балканският геополитически хоризонтал има свои специфични характеристики и интереси. Смятаме, че неговото механично включване в разширеното понятие „Западни Балкани“ не води до разрешаване, а до замитане на проблемите, което поражда конфликтност с периодична цикличност на нейното ескалиране.
Поредната проява на такова напрежение се наблюдава днес на границата между Сърбия и Косово, но то е свързано с опита за реализация на сръбската идея за „Балкански мини Шенген“, подкрепяна от Кремъл. Целта на този проект е да конфронтира Албания с Косово и Северна Македония с България. Проводниците на сръбските и руските интереси в Тирана и Скопие активно се включиха в този план за дестабилизация на региона. В резултат на това днес Косово за пореден път е заплашено от сръбска агресия, обвита с митология, която няма нищо общо с реалностите поне в Южно Косово, където населението от славянски произход никога не е било сръбско, и, въпреки дългогодишната асимилация, продължава да бъде свързано кръвно и езиково с това в Македония и Поморавия.
Днешната критична ситуация бе подпомогната от допуснатите сериозни външнополитически грешки като:
1. Не бе започната ускорена евроитеграция на Черна гора;
2. Албания не бе извадена от общия преговорен пакет за евроинтеграция със Северна Македония;
3. Не бе направен задълбочен анализ на сръбския експанзионизъм, задкулисно влияние и механизми за манипулации в региона.
За да се преодолее всичко това, Българската национална платформа настоява:
1. Да се направи задълбочен анализ на дестабилизиращите фактори на Балканите и особено на външнополитическата им подкрепа и съвременен териториален обхват.
2. Да се вземе политическо решение за реално подпомагане и ускоряване на евроинтеграцията на Черна гора.
3. Албания да бъде извадена от общия преговорен пакет за евроинтеграция със Северна Македония и да започне самостоятелно преговори с ЕС.
4. НАТО и ЕС да окажат съдействие на Скопие да се реформира и да преодолее наследените от югославско време тоталитарни, идеологически и криминални зависимости;
5. Отправяме апел към българските власти най-накрая не на думи, а на дело да разработят модерна проактивна, а не тичаща след събитията политика, ориентирана към равноправно взаимодействие с евроатлантическите ни партньори и подкрепа за българските общности в Централните Балкани, пряко засегнати от сръбския експанзионизъм, а именно:
– общността на лицата със съхранено българско самосъзнание в Северна Македония да получи официална подкрепа на правителствено ниво и да се предприемат стъпки за официалното признаване на частта от българския народ, живееща там, която да придобие статут на държавотворен народ, и на основание на съществуващата практика за квотно предствителство, под международен контрол да заеме своя дял в държавните и общинските институции и фирми;
– в момента българите в Косово са между чука и наковалнята, но не получават ефективна подкрепа от България. Настояваме българското правителство да приеме документ, който да признава българите в Косово, като изрично посочи тяхното териториално разположение и начините за установяване на българския им произход. На тази база да се предприемат международни стъпки за признаването в Косово на българите като общност, а след това и като национално малцинство;
– българите в Албания, въпреки че формално са официално признати като национално малцинство, досега не са били обект на преброяване в самостоятелна група. Необходими са спешни мерки за оказване на помощ на това население във връзка с предстоящото преброяване;
– българите в Западните покрайнини са подложени на тотална сърбизация, поради което броят им неколкократно е намален и днес е сведен до около 10 хил. души. Необходими са последователни и трайни мерки за съхраняването на това население.
6. Апелираме медиите, а и българският народ като цяло, да бъдат критични към всички стари, нови и новопоявяващи се партии в България и да изискват от тях ясно да изразят позициите си по отворените въпроси със Северна Македония и други националнозначими проблеми, за да получат адекватен вот, съобразно вижданията на избирателя като единствен суверен.
София, 27 септември 2021 г.
.
