.
Трамваи, тролеи, метро,
три етажа без дъх. И накрая,
смълчан като мокър патрон,
влизам тихо. Къде съм – не зная.
Оглеждам стена по стена –
сенки, бръчки по стари тапети,
попили дъха на жена,
старо вино, любов и спагети.
И сякаш вечерният мрак
бавно плъзга по тях дълги пръсти,
опипва за паметен знак –
аз го сложих – че ти се завръщаш.
Изпълва, едва доловим,
всички ъгли със шепнещи тайни.
Притихнали, с него броим
дълги мигове в празната стая…
А после поток светлина
гони сенките… Как се усеща,
че е минал тук смях на жена…
Дъх на вино, любов и спагети.
Иван Вакрилов
––––––––––––––––––––––––––––––––
* Още от същия автор – вж. тук, тук, тук, тук, тук и тук.
.
