.
На 9 юни т.г. изтребител „Миг – 29“, управляван от майор Валентин Терзиев – един от най-добрите български военни пилоти, падна в морето по време на тактическите учения „Шабла 2021“, след като порази набелязана за поразяване в учението цел. Майор Терзиев загина. Чак през септември излязоха данни от разчетената черна кутия на самолета. И за тази смърт може да излезе, че виновен е бил самият загинал…
–––––––––––––––––––––––––––––
Пилотска грешка.
Може и пилотска грешка да е, но инстинктивно и интуитивно, рационално и емоционално всичко в мен се съпротивлява срещу това заключение.
Не само, тъй като – каквото и да ни говорят – тъкмо това се очакваше от хора, които ги боли сърцето за българската бойна авиация – те бяха сигурно или поне някои от тях бяха сигурни, че накрая ще се окаже пилотска грешка. Отново загиналият – загинал… Следствието е приключило – забравете.
Но и, понеже някога в анализ до президента бях написал, че жертвите сред българските военни като правило са жертви най-напред на държавата.
Защото тя ги е пратила за участие в мисии, някои от които са слабо свързани с висшите ни национални интереси и сигурност;
защото не ги е екипирала и оборудвала, подготвила и мотивирала, както трябва;
защото невинаги им е назначавала най-добрите командири, а по коридорите на министерството и щабовете, на военната образователна система често се разхождат и командорят, понякога некомпетентно, а понякога дерибейски, хора с нисък професионализъм и в резултат на политически намеси и партиен кадрови подбор;
защото не ги е защитила от криворазбраната коалиционна култура, заради която те винаги са пращани на най-горещите места, докато другите командващи са си пазили войниците си (знаменитото полско отношение към нашите в Ирак, абсолютно невярно показано в един игрален филм на тази тема);
защото често цената на сделката за ново въоръжение се е определяла не от реалните потребности на армията и финансовите възможности на страната, а от цената на комисионната.
Та и сега все така и още по-пилотска грешка!
А къде е вината на държавата, че пилотите ни летят безумно малко и всеки полет – буквално всеки полет може за тях да бъде последен!?!? Да се чудиш защо тези славни наши пилоти изобщо се осмеляват да летят. Ако приключат полета успешно, никой няма да го забележи. А, ако се случи беда, изводът накрая, след като се пращат доказателства и материали от разследването безчетен брой дни по света и у нас, ще се окаже пилотска грешка.
Чудно ли е тогава, че най-добрите ни пилоти напускат пилотските кабини и се прехвърлят в политическите кабини?
В България в политическите кабини могат да се правят какви ли не грешки. Но нито една от тях не е последна и фатална за допусналия я. И последствиеята от тях се плащат от други хора, а не от тези, които ги допускат.
Няма да поеме напред и нагоре, няма да разпери криле българската държава, докато нейното управление е по-безопасно от управляването на самолет.
А би трябвало да бъде обратното – управлението на държавата да бъде за управляващите и по-сложно, и по-рисково от висшия пилотаж. Та управлението на самолета е къде-къде по-просто нещо, независимо от цялата си сложност, от управлението на държавата…
Проф. Николай Слатински
.
