Отново и отново – от все същото и все повече.
От някогашните първи дни на Прехода и досега наблюдавам едно и също нещо. Може би така е в политиката. И дори най-вероятно – това Е политиката.
Демократичната партия има лидер. Лидерът за основната маса на подкрепящите тази партия става непогрешим, притежаващ истината от последна инстанция. Всичко, което той прави, е правилно. Всеки, който се съмнява, че това, което лидерът прави, е правилно, бива записван сред съмнителните, а оттук до обявяването му за предател пътят може да бъде кратък, а времето – непродължително.
И постепенно подкрепящите партията или по-голямата част от тях се превръщат в подкрепящи лидера. А смятащите, че лидерът (понякога) допуска грешки, се обявяват за противници на партията.
И още по-постепенно броят на подкрепящите партията започва да се свива. Понякога той се превръща в силно мотивирана и безкомпромисно настроена група от абсолютно верни и последователни привърженици на лидера.
От един момент нататък тази група вече не подкрепя толкова партията, колкото нейния лидер. Това наистина става група за подкрепа на лидера. И за обявяването му за светец или поне за непогрешим, а неуспехите на партията са резултат от заговор срещу лидера. При това заговор с участници също и вътре в партията – изменници, продажници, внедрени и провокатори. Това е по-нататък във времето, може и да не се стигне до него в такава крайна форма.
Всъщност, цялото така описано развитие е във вреда на партията и особено на нейния лидер.
А би могло да се спазват няколко прагматични правила.
Първо, лидерът може да греши.
Това не значи, че той е слаб лидер. Партията е за това, да помага на лидера да взима правилни решения или да не взима погрешни решения, а не за да одобрява винаги единодушно взетите от лидер решения.
Второ, партията може да греши.
Това не значи, че тя е неадекватна партия. Тя може да натрапи на лидера неправилно решение или да подкрепи лидера, когато той е взел неправилно решение. Ето защо, ако не е късно, партията може да се откаже от взетото погрешно решение или да делегира на лидера правото да се откаже от него; а, ако вече е късно, партията трябва да си направи изводи от взетото погрешно решение, за да не го повтаря, сиреч да не прави едно и също нещо, а да очаква различен резултат.
Трето, лидерът и партията не са длъжни винаги да имат едно и също мнение.
Това не значи, че в партията има разкол или необходимост от смяна на лидера, а че е много важно или лидерът да осъзнае, че е повел партията в неправилна посока, и да тръгне още по-уверен и надградил себе си в правилната посока, или лидерът да убеди партията, че я води в правилна посока, и партията да тръгне след него още по-мотивирано и всеотдайно.
Четвърто, съществуването на алтернативни мнения намалява риска от това лидерът и-или партията да сгрешат.
Това не значи, че лидерът е загубил моралното право да е лидер и че партията се е превърнала в говорилня. Алтернативните мнения задълбочават разбирането на проблемите, отварят очите за алтернативни поведения и решения, помагат да се вземе по-правилното решение или убеждават, че взетото вече е решение е по-правилно от предлаганите алтернативни решения.
…
Това са си лично мои разсъждения. Те периодично възникват у мен, защото картината се повтаря неизменно. Виждам как задължително възниква все същата ситуация – привържениците на партията започват да възприемат безкритично своя лидер, да смятат, че каквото той каже и прави, все е правилно, изпълват се с възхищение към него, възторгват се от всяка негова дума. Озарени от някаква Светлина, съобщават във ФБ кога по телевизията ще говори лидерът. А после, щастливи от досега с Истината, разсъждават колко силен и прав е бил техният лидер.
Така те започват да се държат като един мой приятел от Перник от времето, когато аз бях политик. Той бурно се възторгваше от всяка моя изява по телевизията. Казваше, че съм бил невероятен, че съм „избил рибата“, че съм направил фурор, че въобще и изобщо като мене няма втори.
И изпадаше в еуфория:
– Ти, Ники, само „Добър вечер“ да кажеш на зрителите и направо си разбил опонентите! Как само им го каза: „Добър вечер на нашите зрители!“. Феноменално! Само ти можеш с толкова малко думи да кажеш толкова много и така силно, че всички други политици да изглеждат като фон за твоите изяви…
Проф. Николай Слатински
.
