.
Как да не зная, че есенно паяче
фина дантела плете?
Там, по смокинята и над къпините,
рижава есен дойде.
Слънчице пекнало, облаци клекнали –
сигурно ще завали?
Тръгва си лятото и, към екватора,
някак самотно върви.
Лято, довиждане! Пак ще се виждаме.
Ти ще се върнеш, нали?
Тук, под небето, през юни, където
моят хамак ще виси.
Радост Даскалова
––––––––––––––––––––––––––––––
* Още от същата авторка – вж. тук, тук и тук.
.
