2024-11-04

1 thought on “За политическата неграмотност в НС (част 2)

  1. Няколко реда от статия от 15.08.2020 г

    Народното събрание с рекорди по некадърност, а Борисов очаква от него чудеса

    Законодателният процес в Народното събрание е обременен с тежки и пагубни недостатъци. В над 90% от случаите изобщо липсват гледните точки на представители на заинтересованите групи. Трагични са цифрите при отчитане на ефекта или за съгласуване с експерти. Известно е, че сред депутатите има 20-тина юристи, а шепата правни експерти, които трябваше да помагат в законотворчеството на НС от мнозина се възприемат като тежко компрометирани. Не заради правен гаф, а заради унизителното отношение, което допуснаха да демонстрират към тях депутатите и най-вече председателя на НС Цвета Караянчева
    Когато цифрите говорят и Борисов трябва да замълчи, а цифрите са убийствени

    Категоричните данни не са пропаганда или фалшива новина, а се съдържат в подробен анализ направен от Националния център за парламентарни изследвания, който е към Народното събрание. Изследването обхваща 438 законопроекта, регистрирани в публичния регистър „Законопроекти” на Народното събрание за периода: 19 април 2017 г. – 17 декември 2019 г. Ето само някои от констатациите:

    В 100 % от случаите не са предвидени механизми за оценка на разходите и резултатите от съответната законодателна инициатива.

    В 93.4% от законопроектите няма посочена информация за проведени обществени консултации или обсъждания, на които да бъдат дискутирани проблемите и причините, налагащи промяната.

    В мотивите почти винаги – в 91,5% от случаите липсват гледните точки на представители на заинтересованите групи.

    В 94.7% от законопроектите няма посочена информация за проведени обществени консултации или обсъждания, на които да бъдат дискутирани проблемите и причините, налагащи промяната.

    В 92% от случаите в мотивите липсват гледните точки на представители на заинтересуваните групи.

    При 87.9% от законопроектите изобщо не съдържат позовавания на изследвания и научна експертиза в своята обосновка. Това потвърждава налагащата се представа, че законодателните промени се пишат „на коляно”, без да се използва помощта на компетентни специалисти в съответните области.

    От 2017 г. до края на 2019 г. случаите в които не са посочени финансови или други средства, необходими за прилагането на новата уредба през осемте парламентарни сесии варира от 67 до почти 89% от случаите.

    В 95,2% не са предвидени мерки за информиране на гражданите относно постигнатите резултати вследствие на промените.

    Изобщо липсват изисквания за периодично публикуване на резултати от новите законови промени при 97% от разлежданите закони, като само при 1,6% това не е приложимо.

    В анализа се вижда още, че в 93.4% от законопроектите няма посочена информация за проведени обществени консултации или обсъждания, на които да бъдат дискутирани проблемите и причините, налагащи промяната.

    В направеното проучване става ясно, че фрапиращите 87.9% от законопроектите изобщо не съдържат позовавания на изследвания и научна експертиза в своята обосновка. Това потвърждава налагащата се представа, че законодателните промени се пишат „на коляно”, без да се използва помощта на компетентни специалисти в съответните области.

    В 67.6% от законопроектите не са вписани определени срокове за постигането на заложените в тях цели.

    Констатациите са категорични. В това Народно събрание законовите промени се предлагат без сериозна обосновка. Генерално липсват гледните точки на представители на заинтересованите групи. Най-често липсва оценка на разходите и резултатите. Въобще не се полагат усилия да бъдат информирани гражданите какво се изменя и какви ще бъдат последствията от поправките. Практиката е да се приемат законопроекти, чрез които в преходните и заключителни разпоредби да се изменят други закони. Законодателните промени се пишат „на коляно”, без да се използва помощта на компетентни специалисти в съответните области.

    Безброй пъти е коментирана зловредната практика на това НС да се приемат законопроекти, чрез които в преходните и заключителни разпоредби да се изменят други закони. Това дори се превръща в тенденция – в настоящия парламент делът на такива законопроекти възлиза на 37%, докато в предния е бил 35%.

    69,2% от всички предложения са за изменение и/или допълнение на съществуващ закон.

    Ето кого цитират от изследователите от националния център в анализа си по темата:

    „Практиката да се променят закони с преходни и заключителни разпоредби на други законодателни актове е оспорвана от редица учени и изследователи в областта на правото. Още през 2001 г. в сп. „Съвременно право“ (2/2001), в статията си „Цивилистични патологии в данъчните закони“ проф. Огнян Герджиков подчертава, че една от язвите на законодателството е, че „в закони с един предмет на уреждане и регулиране в преходни и заключителни разпоредби да се уреждат съвършено други въпроси /……/ Това е нещо абсолютно неприемливо и недопустимо, но е масова практика, което изключително много затруднява правораздаването, затруднява всички юристи, които практикуват, които си служат с тези закони и трябва да ги прилагат“.
    .

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *