Резултати от гласуване в днешния парламентарен ден на 46-ото Народно събрание (вж. снимката по-долу). При регистрирани 140 депутати гласуват 102-ма. В залата възниква шумен спор дали има кворум* или не, за да бъде решението легитимно.
Спорното решение, което бе прегласувано, се отнася до промени в закона за НСО и бе отразено** пряко по Програма „Хоризонт“ на БНР (чуйте адиозаписите по-долу на срамните разправии, разкриващи депутатската некомпетентност в парламента ни).
.
.
Познават ли депутатите Конституцията на страната и Правилника за работа на НС, след като по въпроси от рода на кога има кворум, може да има спорове? Отделен въпрос е безотговорното поведение на цели парламентарни групи, които влизат и излизат, когато си искат, от пленарна зала. Поради споровете заседанието бе закрито и едва утре редовният председател на парламента Ива Митева, ще съобщи дали решението за промени в закона за НСО са били приети***.
Обобщението с едно изречение: В НС цари пълна политическа неграмотност и депутатите приемат и отхвърлят законите под чужди заповеди и без дори да знаят какви са последствията от гласуванията им.
П. Стаматов
––––––––––––––––––––––––––-
* Още по темата с кворума – част 1-ва на проявите на престъпна политическа неграмотност – вж. ТУК.
.
** Ето какво пише днес news.bg за случая в НС:
Скандал в парламента заради гласуването на промените в Закона за НСО в парламента.
Те са предложени от Ива Митева от ИТН и Николай Хаджигенов от ИБГНИ и предвиждат орязване на охраната на част от държавните лица, включително и на главния прокурор Иван Гешев.
Председателстващ заседанието по време на гледане на закона е Росица Кирова от ГЕРБ/СДС, тъй като председателят на НС е вносител. Оказа се обаче, че в залата няма достатъчно депутати, което се видя след първото гласуване на промените на законопроекта на Николай Хаджигенов. БСП са на Национален съвет за решение за третия мандат, затова на таблото в залата се отчете: „За“ гласуваха 98, ДПС – 1 против, ГЕРБ – 1 въздържал се. Така предложението не бе прието, тъй като няма кворум от 121 депутати. Това предизвика остра реакция от страна на ИТН.
Радостин Василев от ИТН поиска да се отмени гласуването, тъй като няма достатъчно депутати. Росица Кирова, председателстваща заседанието – от ГЕРБ/СДС отказа и напусна трибуната, за да се „посъветва“. Връщайки се, каза, че решението е, че законопроектът не е приет. Тошко Йорданов излезе пред трибуната, за да заяви, че председателят на НС не е в час, в залата се чуваха освирквания „Ууу“.
Мая Манолова поиска поименна проверка на кворума, Десислава Атанасова от ГЕРБ направи предложение да стане с електронната система. Мария Капон се обърна към Росица Кирова: Разбирам, че във Видин понякога в общинския съвет така се работи, но тук не. Не се постави поименната проверка на Манолова, посочи тя.
Ива Митева упълномощи Виктория Василева да води заседанието, тъй като била на среща в кабинета си, съобщи Станислав Балабанов. В момента тече поименна проверка.
След поименната проверка кворум се оказа, че има от 125 депутати. Ново ласуване показа, че са гласували 102-а депутати, „за“ 101, против няма, въздържали се 1. Росица Кирова обяви, че предложението не е прието и прекратява заседанието на парламента и си тръгна. На таблото обаче бе изписано, че предложението е прието.
Виктория Василева излезе с правилника пред нея и я попита: Четете ли правилника или не ви изнася, повече от половината от присъстващите са необходими. Татяна Дончева обаче й обясни, че за законопроект са нужни 121 депутата. Депутатите от ИТН и ИБГНИ спорят в залата дали промените са приети или не.
Според промените се предвижда намаляване на кръга лица, които ще бъдат охранявани и транспортирани от службата. Под пълна охрана ще бъдат само първите трима в държавата – президент, вицепрезидент, премиер, председател на парламента. Предвижда се главният прокурор да няма охрана, а да използва специализиран транспорт, както и при необходимост да поиска допълнителна охрана.
*** Поправките бяха приети но ето как пише за случая offnews.bg:
Законопроектът за НСО е приет вчера, обяви след председателски съвет Ива Митева. Така приключи и продължаващият вече втори ден спор за легитимността на гласуването.
Тя обяви, че в залата е имало кворум, а гласувано е легитимно.
„Поименната проверка на кворума, поискана от Мая Манолова, показва, че в зала е имало 125 депутати. Законопроектът е подкрепен от 113 от народните представители. Законопроектът е приет“, заяви Митева.
След обявяването на решението депутатите от ГЕРБ изразиха недоволство с възгласи и освиркване.
„Съжалявам, че Вие сте доктор по конституционно право (…) все още има време да промените за трети път своето решение“, коментира председателят на ПГ на ГЕРБ Десислава Атанасова. Тя определи като „порочна“ парламентарната практика на Ива Митева.
Няколко реда от статия от 15.08.2020 г
Народното събрание с рекорди по некадърност, а Борисов очаква от него чудеса
Законодателният процес в Народното събрание е обременен с тежки и пагубни недостатъци. В над 90% от случаите изобщо липсват гледните точки на представители на заинтересованите групи. Трагични са цифрите при отчитане на ефекта или за съгласуване с експерти. Известно е, че сред депутатите има 20-тина юристи, а шепата правни експерти, които трябваше да помагат в законотворчеството на НС от мнозина се възприемат като тежко компрометирани. Не заради правен гаф, а заради унизителното отношение, което допуснаха да демонстрират към тях депутатите и най-вече председателя на НС Цвета Караянчева
Когато цифрите говорят и Борисов трябва да замълчи, а цифрите са убийствени
Категоричните данни не са пропаганда или фалшива новина, а се съдържат в подробен анализ направен от Националния център за парламентарни изследвания, който е към Народното събрание. Изследването обхваща 438 законопроекта, регистрирани в публичния регистър „Законопроекти” на Народното събрание за периода: 19 април 2017 г. – 17 декември 2019 г. Ето само някои от констатациите:
В 100 % от случаите не са предвидени механизми за оценка на разходите и резултатите от съответната законодателна инициатива.
В 93.4% от законопроектите няма посочена информация за проведени обществени консултации или обсъждания, на които да бъдат дискутирани проблемите и причините, налагащи промяната.
В мотивите почти винаги – в 91,5% от случаите липсват гледните точки на представители на заинтересованите групи.
В 94.7% от законопроектите няма посочена информация за проведени обществени консултации или обсъждания, на които да бъдат дискутирани проблемите и причините, налагащи промяната.
В 92% от случаите в мотивите липсват гледните точки на представители на заинтересуваните групи.
При 87.9% от законопроектите изобщо не съдържат позовавания на изследвания и научна експертиза в своята обосновка. Това потвърждава налагащата се представа, че законодателните промени се пишат „на коляно”, без да се използва помощта на компетентни специалисти в съответните области.
От 2017 г. до края на 2019 г. случаите в които не са посочени финансови или други средства, необходими за прилагането на новата уредба през осемте парламентарни сесии варира от 67 до почти 89% от случаите.
В 95,2% не са предвидени мерки за информиране на гражданите относно постигнатите резултати вследствие на промените.
Изобщо липсват изисквания за периодично публикуване на резултати от новите законови промени при 97% от разлежданите закони, като само при 1,6% това не е приложимо.
В анализа се вижда още, че в 93.4% от законопроектите няма посочена информация за проведени обществени консултации или обсъждания, на които да бъдат дискутирани проблемите и причините, налагащи промяната.
В направеното проучване става ясно, че фрапиращите 87.9% от законопроектите изобщо не съдържат позовавания на изследвания и научна експертиза в своята обосновка. Това потвърждава налагащата се представа, че законодателните промени се пишат „на коляно”, без да се използва помощта на компетентни специалисти в съответните области.
В 67.6% от законопроектите не са вписани определени срокове за постигането на заложените в тях цели.
Констатациите са категорични. В това Народно събрание законовите промени се предлагат без сериозна обосновка. Генерално липсват гледните точки на представители на заинтересованите групи. Най-често липсва оценка на разходите и резултатите. Въобще не се полагат усилия да бъдат информирани гражданите какво се изменя и какви ще бъдат последствията от поправките. Практиката е да се приемат законопроекти, чрез които в преходните и заключителни разпоредби да се изменят други закони. Законодателните промени се пишат „на коляно”, без да се използва помощта на компетентни специалисти в съответните области.
Безброй пъти е коментирана зловредната практика на това НС да се приемат законопроекти, чрез които в преходните и заключителни разпоредби да се изменят други закони. Това дори се превръща в тенденция – в настоящия парламент делът на такива законопроекти възлиза на 37%, докато в предния е бил 35%.
69,2% от всички предложения са за изменение и/или допълнение на съществуващ закон.
Ето кого цитират от изследователите от националния център в анализа си по темата:
„Практиката да се променят закони с преходни и заключителни разпоредби на други законодателни актове е оспорвана от редица учени и изследователи в областта на правото. Още през 2001 г. в сп. „Съвременно право“ (2/2001), в статията си „Цивилистични патологии в данъчните закони“ проф. Огнян Герджиков подчертава, че една от язвите на законодателството е, че „в закони с един предмет на уреждане и регулиране в преходни и заключителни разпоредби да се уреждат съвършено други въпроси /……/ Това е нещо абсолютно неприемливо и недопустимо, но е масова практика, което изключително много затруднява правораздаването, затруднява всички юристи, които практикуват, които си служат с тези закони и трябва да ги прилагат“.
.