Когато преди десетина години чух за култа към св. Наум в Унгария, малко се учудих. Защо точно той? Защо в Унгария? Този въпрос си бе поставила и доц. д-р Марта Над, изкуствовед, дългогодишен преподавател в университета в Дебрецен. Една от първите находки в нейната изследователска дейност се оказва икона на св. Наум в една от православните църкви в Унгария. Иконата й прави силно впечатление и тя започва да събира изображенията на светеца. Оказва се, че те не са малко на брой. Това я подтиква да се заеме с изследването на култа към св. Наум и как е пренесен той в Унгария. През 2012 г. излиза монографията й „Култът към свети Наум Охридски в Унгария“.
През 2020 г. се навършиха 1110 години от смъртта на св. Наум. За тази годишнина д-р Марта Над се готви с необикновена изложба. Тя се обръща към редица художници и им предлага да нарисуват или предоставят своя картина по темата за св. Наум, ученикът на св. Кирил и св. Методий. Отзовават се 52 души, майстори в различни жанрове на изобразителното изкуство, сред тях и български творци от Унгария. Резултатът е завиден, а зад него се крие неуморната работа на Марта Над, която не жали време да разговаря, за разяснява, да убеждава.
Изложбата бе открита с изпълнения на камерния хор „Св. Наум“ от Мишколц.
По понятни причини, миналата година събитието не се състоя, то бе отложено за 1111-та годишнина. Така съвпадна с LII евхаристичен конгрес в Будапеща и бе включено във фестивалната програма на фондация Ars Sacra.
Допълнение към значителното събитие бе и премиерата на композицията на големия унгарски музикант Карой Биндер „Цветя на времето“, посветена на св. Наум Охридски. Тя бе изпълнена от Карой Биндер (пиано) и Михай Борбей (духови инструменти).
На събитието, привлякло имена в унгарската музика и изобразително изкуство, откликнаха унгарските медии, които, наред с информацията за културната проява, разказват за ролята на св. Наум в утвърждаването на славянската писменост и българската средновековна държава.
Светла Кьосева
––––––––––––––––––––––––––––––-
* Авторката е главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот „Хемус“, директор на Българското училище по роден език в Будапеща, преводач на съвременна унгарска поезия и проза.
.
