Моето отношение към почетните звания като Доктор хонорис кауза е едно и също през годините:
По докторите хонорис кауза ще ги познаете!
Вижте какви личности с колосален принос в науката и културата са ставали доктор хонорис кауза например на Софийския университет!
Възкликнах така, когато любимата ми Военна академия снижи летвата толкова много при присъждането на това звание, че го даде на дама-политик, намираща се на една светлинна година от науката, да не говорим за науките, преподавани във Военна академия. Любопитно е да се види кому е присъждано това звание през последните години там.
Аз не смятам, че Доктор хонорис кауза трябва да бъде част от търговията с влияние, от алъш-вериша „Ти на мене, аз на тебе“. Не смятам, че разни политици без принос към сферите на научна и преподавателска дейност в съответното висше учебно заведение трябва да стават доктори хонорис кауза там! Такова ментално звание не е метална дрънкулка за накичване на суетни хора…
Един наш ВУЗ съвсем изложи наскоро почетното звание с одиозната личност, на която то бе присъдено!
Впрочем, преди време, когато беше важна персона в Европейската комисия (висока позиция, която тя заряза насред мандат), Кристалина Георгиева стана доктор хонорис кауза именно на Военна академия. Така и не разбрах защо. Тя тогава произнесе бледно и бедно слово. Очевидно смяташе, че със съгласието си да стане доктор хонорис кауза, тя е направила колосално добро и е оказала уникална чест на Военна академия, повишила е нейния, на Военна академия, авторитет и това е предостатъчно от нейна страна.
А можеше да знае какви огромни личности са преподавали преди време в този храм на науката в сигурността и отбраната!
Да си доктор хонорис кауза на Военна академия е чест не толкова дори за Военна академия, колкото за удостоения с подобно звание! Жалко, че не всеки ръководител на Военна академия разбира това. Но аз не спирам да се надявам, че Военна академия ще получи ръководителя, когото тя заслужава…
…
И ето, Кристалина Георгиева е добавила към безчетните си звания още едно.
Чудя се – няма ли предел хорската суета? Не им ли стига на някои онова, което вече са получили, с което вече са били отличени?!
И може ли тя честно и почтено да отговори с какви такива заслуги към Американския университет се е отличила, за да стане в него доктор хонорис кауза?
Руснаците имат такъв израз – сватбен генерал. Това е високопоставен и мноооого уважаван човек, който е поканен на трапезата, за да покаже колко и какви връзки имат домакините, и да придаде блясък и значимост на тяхното тържество.
Българщинка, обаче, е също така стремлението на всеки, получил необходимата власт, да се обкичва с достатъчни по количество и гъделичкащи егото му по качество степени и звания, в значителното мнозинство от които всъщност ролята му е на чиста проба сватбен генерал.
Проф. Николай Слатински
.
