.
Хаотично, безвременно, пусто,
даже някак безкрайно различно,
аз се скитам по немите улици
и забравил съм как се наричат…
Чужд в страната, която пресичам,
чужди стъпките в стария град,
чужди хорските погледи вричат,
чужди сънища, чужда печал…
Непознат съм, безименен, скучен
или просто, докрай уморен,
се заслушвам в далечно съзвучие,
но и то е беззвучно за мен…
Имам нужда от детска десница,
срамежливо склонени очи,
имам нужда да бъда обичан,
искрен смях с доверени сълзи.
Искам някой, когото познавам,
да протегне приятелска длан,
да зашепне познати терзания,
да припомни, че нещо съм дал.
Цял живот се скитам самотен,
непознат в непознатия град,
моля стария спомен виновно,
да ме върне в далечното там…
Там, където родил съм се нявга,
там, където земята боли,
мойте стъпки, отдавна забравени,
да се върнат във родни земи…
Екатерина Трифонова
––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Екатерина Трифонова е родена през 1970 г. в София. Започва да чете още на 4-годишна възраст и по-късно пише първите си разкази и стихотворения. Насърчавана от своята учителка по литература, тя мечтае да учи Българска филология… но съдбата решава друго. Малко след завършването на средното си образование, Екатерина попада в икономическия и политически вакуум в България, настъпил с Прехода през 90-те години. Заминава за Гърция, където работи, учи и отглежда дъщеря си. Пише разкази, пътеписи и стихотворения. Занимава се и с любителски преводи от гръцки и руски език на поезия и проза, и със субтитри на филми.
.
