Илюстрация: Авторката
.
Стихове от Жени Иванова
.
АЛЕГОРИЯ ЗА МОЛИТВА И КАМБАНЕН ЗВЪН
Небето има правото да плаче…
внезапно се смрачи посред деня,
над покривите мълния се влачи…
Премина повей в зрелите жита.
Молитвено нагоре се понесе –
(на вятър думи) с хлипа на жена.
Накрая млъкна, после гръм отнесе
църковната ръждясала врата.
И вътре, по пътеката от восък
иконите отронват по сълза,
а покривът на черквата е плосък –
стопи се в огън кръстът… ослепя.
А в тихото пространство… в изнемога…
там някой чакаше камбанен звън…
(нали чрез него си говорим с Бога).
Небето черно плачеше отвън.
И всяка свещ запалена е болка,
а всяка следваща молитва – вик…
сълзите восъчни са път към Бога
…но нямаше камбаната език.
.
* * *
Колко много грешиш,
ябълката бе само начало…
змията три вечности вече не спи
и разказва библейски истории
как в шест залеза покълва светът
(после всеки ден е неделя за влюбени),
как от глад се ражда грехът
и гори до пепел в женските въглени…
ябълката бе само начало –
няколко семки живот…
предателство… нож и братска любов…
а после чумата едва не затри
човешкия род…
оцеля сред войни, Кръст и тревоги
и в този хаос си измисли причини
до липса на вяра, илюзорна надежда
…и гроб!
а ябълката е само начало..
спомен за грях и живот…
и преди да започнеш да съдиш
ти трябва една голяма, голяма…
и чиста Любов!
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* Още от същата авторка – вж. тук.
.
