Днес Православната църква чества деня на свети великомъченик Димитър Солунски Чудотворец. Димитровден е църковен и народен празник, отбелязван всяка година на 26 октомври. Свети Димитър е на особена почит и сред всички православни християни на Балканите. Много православни храмове и манастири носят неговото име.
Свети Димитър е роден и живял в гр. Солун през III век и умира като мъченик за християнската вяра в началото на IV. Неговият баща е бил градоначалник на Солун. След смъртта му римският император Максимилиан възлага този пост на Димитър /Димитрий/, който бил приет с голяма радост и почит от населението. Като управител на Солун Димитър открито изповядва християнството.
По-късно император Максимилиан, на връщане от поход на изток, спрял в Солун и поискал от Димитрий да се откаже от вярата си в Христос. Увещанията били напразни и затова св. Димитър бил хвърлен в тъмница, където по-късно бил прободен с копие, по време на молитва.
Християнската църква провъзгласява Димитър за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града, за какъвто той се смята и днес. Неведнъж в различни векове, в трудни моменти в хората, живели в този град, са се обръщали към свети Димитър.
След като гоненията над християните в Римската империя били прекратени, над лобното място и гроба на св. Димитър в Солун бил построен малък храм. В него ставали много чудеса. По-късно храмът бил разширен и тогава намерили нетленните останки на мъченика. От тях потекло благовонно миро и затова Църквата го нарекла Свети Димитър Мироточиви. Заради чудотворната сила на мощите му, св. Димитър бил наречен и Чудотворец. Днес мощите на св. Димитър се съхраняват във великолепната базилика, издигната на мястото на малкия храм. В деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от цял свят.
Според народните представи, от Димитровден започва зимата. Има една народна поговорка, която гласи: „Георги носи лято, а Димитър – зима“. На Димитровден са се прибират ралата на сухо, а гурбетчиите са тръгвали по родните си места, след края на активния сезон за земеделие и строителство. В деня на св. Димитър са се правели годежи и сватби, а момите са извивали сгледно хоро пред ергените и техните родители.
Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година: ако месечината е пълна – пълен ще бъде и кошера с мед и ще се роят пчелите. Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена. Характерно е и обредното гадаене по първия гост стъпил в дома /полазник/, добър и заможен ли е гостът, такава ще е и годината.
На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле – с петел ако именника е мъж и с кокошка ако е жена. Сервират се и зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква.
На този ден празнуват именниците: Димитър, Димитрина, Деметра, Дима, Димо, Димка, Димчо, Димана, Драго, Драгомир, Драган, Митко, Митра, Митка, Митрана, Мита, Даниела, Даниел, Диян/а, Диан/a.
Честито на всички именници!
.
