.
На гарата – в последния вагон,
в последната отмерена минута
се качва лятото –
със ритъма на метроном
следите му из коловозите се лутат.
Отива си със същия вагон и залезът,
изплетен от мълчание.
Стоиш на празния перон…
От теб и лятото –
седефена камея ми остана.
Юлия Дивизиева
–––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Още от същата авторка – вж. тук и тук.
.
