.
Стихове от Марион Колева
.
ИМПРЕСИЯ
Такава есен… Пясъчна коприна.
Небесна светлина и цветове.
Благодаря й, че не ме отмина;
че топли дни ми даде… а не взе…
Наметната от горската предачка,
пътеката се гуши под дъга.
По меки нишки бавно се изкачвам,
от клоните накъсвам тишина.
Из пустото кърви една калина
с горчив и здравословен зимен сок.
Разтварям тръни. Болката не мина,
но щедър е ноември; и дълбок.
ДЪЩЕРЯ МИ С ПАЛИТРАТА
Дъщеря ми рисуваше есен в гора:
сухи листи,
дъждовни клонаци,
по земята нападали птичи пера –
на отминали полети
знаци.
Но нали е дете,
отклони се съвсем
от печалната школска задача –
разцъфтя минзухар,
зачирика врабче,
вместо гарван от листа
да грачи.
Дъщеря ми рисуваше есен в гора
и се молех това да не спира –
да запази магичния чар –
живинка
между мъртви листа
да намира.
ОТРАЖЕНИЕ НА ПОСЛЕДНАТА ДЪГА
Тека под есенния мост
със седем кестена в косата.
Брегът ми е проклет въпрос
за кучетата на Хеката.
(Изцъклена от болка вис,
оглежда се
и абсорбира
понесен от водата лист,
отблясък,
цвете
и рапира.)
На дъното ми вампирясват
измамените сетива,
от дробовете си изтласквам
разсънената синева.
(Бълбука лято зад завоя.)
Денят ми – все един и същ.
(Дъгата е небесен пояс,
повил изстиващия дъжд.)
.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Още от същата авторка – вж. тук.
.
