На 20 октомври 2021 г. в 17:15 часа, в Клиничния център в Ниш, си отиде завинаги нашият скъп Радко Стоянчов – поет, писател, журналист, музикант, общественик, основоположник на Демократичния съюз на българите и дългодишен работник на КИЦ „Босилеград”. Две десетилетия от живота му минаха в творческа и административна работа в КИЦ-а. Неговото перо изписа най-трудните, но и най-достойните страници от нелеката история на българите в Западните покрайнини.
Българите в Западните покрайнини загубиха една от най-ярките си и колоритни личности, която ги олицетворяваше и представяше навсякъде, където стигнеше. Неговият кристално чист и безкористен патриотизъм, чувството за хумор и в най-трудните моменти, неговата безпределна обич и преданост към човеколюбието, свободата и правдата пленяваха всеки, до когото се докоснеше.
Бог да те прости, скъпи наш приятелю!
Час пред зори
една малка източна
звезда отива да спи.
Час пред зори
изчезнаха всички твои
следи…
Радко Стоянчов
КИЦ „Босилеград“
––––––––––––––––––––––––––––––––-
В ПАМЕТ НА РАДКО СТОЯНЧОВ
Граждански комитет „Западни покрайнини“ узна с голяма болка и прискърбие новината, че на 20 октомври 2021 г., след тежко боледуване, ни напусна един от големите дейци на Българщината в Западните покрайнини – Радко Стоянчов, наш съратник, съотечественик и приятел.
Загубата е огромна и болезнена за всички нас, които работихме с него и имахме възможността да споделяме неговите идеи, неговите ценности и светоглед, изпълнени с кристално чист Български дух и безупречно човеколюбие, надмогващи всички скрити и явни насилия, нещастия и неправди, свързани с угнетеното положение на нашите сънародници в Западните покрайнини.
Прямотата, дружелюбието и искреността на нашия скъп приятел, неговият независим и горд дух на родолюбец, неговото скромно достойнство, произтичащо от съзнанието, че е рожба на тази изстрадала земя, впечатляваше всеки, който е общувал и работил с него.
В многобройните изпитания, произтичащи от неравната борба за отстояване на Българщината в Западните покрайнини, той проявяваше смелост и находчивост да застане срещу институциите и представителите на насилието върху нашия народ в поробените Краище, с оригиналния си хумор, с гордо вдигната си глава, с мъдростта на добротворството и правдата.
Радко Стоянчов имаше и един изключително богат свой вътрешен свят, в който бликаше енергията и характера на Западнопокрайнския ни народ, изпълнена с безпределна обич към родния край, към природата, вековните ни традиции и към хората. В този негов свят особено място имаха човешките ценности и чувства, свързани с добротата, милостта, състраданието, човешката топлота.
Сблъсъкът между силите на злото, които систематично изкореняват вече едно столетие съкровения идеал и ценности на нашия край и на нашия народ, с душевността на този достоен син на нашето Отечество роди неговата гражданска позиция на деец на Западнопокрайнската кауза, на сподвижник, организатор и добър администратор в дейността на Културно-информационния център в Босилелград. Със своя труд и постоянство той беше огромна опора и символ на непреклонния дух на Българин, с който вдъхновяваше тези, които нямаха сили и смелост да отстояват своята национална идентичност.
Радко Стоянчов бе колкото обикновен, толкова и неповторим човек, със своя вътрешен свят, изпълнен с творческа сила и изяви на журналист, артист, поет, художник, музикант. Със своето творчество и със своя непоколебим дух той влизаше в сърцата на хората, раздавайки своята обич и добрина безкористно от голямото си сърце.
Бог да прости Радко!
Лозан Митев
Валентин Янев
Иван Николов
.
