.
В Галерия „България“ в Рим бе представена самостоятелна изложба на международно известната дизайнерка Таня Калимерова „Рапсодия от форми и цветове“. Организатор е Българският културен институт в Рим и Асоциация Texfilart, под егидата на Българското посолство в Италия.
Експозицията откри българският посланик в Рим Тодор Стоянов, в присъствието на директора на БКИ в Рим Жана Яковлева и Анна Амендоладжине, куратор на изложбата. Изложбата “Рапсодия от форми и цветове” на Таня Калимерова се помества в рамките на тазгодишното издание на Rome Art Week, в което участват 340 творци, 59 куратора и 146 галерии. Заедно с наскоро напусналата ни Маруся, двете сестри Калимерови години наред привличат многобройни интелектуалци и артисти, приближавайки любопитните и жадните за култура, да се докоснат до едно творчество, носещо своята история още от най-далечни времена. Кой друг, ако не художниците, са в състояние да изграждат мостове между две култури, превръщайки се в главни герои на визуалното изкуство.
“Рапсодия от форми и цветове” напомня за миналото на Таня, която започва своя творчески път от оперното пеене, за да премине и се задълбочи по-късно в приложното изкуство. В случая на Таня говорим за ЧОВЕК НА ИЗКУСТВОТО с главни букви, защото стилът и формата на изказ на духовния порив не са от водещо значение. Музиката и приложното изкуство се вплитат в една единна тъкан, придаваща на творбата онази универсалност, която не прави разлика между материите и множеството използвани средства, а цели максимално изложение на творческия интелектуален заряд.
Музиката, като част от творческия процес остава безмълвна, но се чувства нейното присъствие. Неслучайно изложбата носи заглавието „Рапсодия от форми и цветове“. Също като в музикалната рапсодия, изложбата на Таня Калимерова носи фолклорните мотиви, наследени от ритъма на стана на нейната баба от еленския Балкан. Нейните произведения са изпълнени със свобода и обхващат широк диапазон от настроения и тоналности. Спонтанното вдъхновение и усещането за импровизация са резултат от дългогодишното съвместно творчество с нейната сестра Маруся Калимерова, която не веднъж е съветвала Таня да „не си поставя граници“.
Fiber Art или Изкуството на нишката е едно антично, но изпълнено с много история и традиция умение. Векове наред в тъканите тъкачите впримчват своите емоции и страсти, вплитат скрити послания, разказват страстни истории, пропити с любов, чувствителност и въображение. От десетилетия насам умелите пръсти на Таня и Маруся Калимерови са тъкали уникални гоблени и текстилни конструкции, скулптури и инсталации, скици, влакнинни произведения и колажи. Четвърт век продължава страстното пътешествие на Таня из просторите на Изкуството, за да ни доведе до тази последна изложба, организирана със съдействието на Българския институт за култура в Рим и галерия „България“, в която ценителите могат да видят 6 скици, 25 материални произведения, 6 колажа на хартия, 2 на полипрес и 10 платна, някои от които ще бъдат изложени и на световна премиера.
Венета Ненкова
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
РАПСОДИЯ ОТ ФОРМИ И ЦВЕТОВЕ
Вътрешноприсъщият ритъм и композитивна хармония, с които се характеризират произведенията от хартия на Таня Калимерова, съставляващи настоящата изложба, се разливат в пространството като рапсодия в игра на форми и цветове. Свободният характер и разнообразните тоналности на хартията, геометрията на мотивите и триизмерните ефекти оставят впечатлението за дишане в унисон. И от светлата вълна на вдишването и тъмната на издишването бликва тънка вибрация, въплъщаваща се в чиста музика.
Впрочем, цялото творчество на Таня Калимерова е пропито от звучност. Може би това се дължи на факта, че нейният опит в изкуствата започва именно с музиката. Ваятел на „Fiber art” и мултидисциплинарен артист от български произход и натурализирана италианка, тя в действителност учи в консерваторията „Санта Чечилия“, където завършва оперно пеене.
Не може, обаче, да се говори за Таня, без да се спомене сестра й, Маруся Калимерова – голям майстор на текстилното изкуство, отишла си рано от този свят през 2017 г. Освен тясната роднинска връзка, двете имаха плодотворен творчески и професионален съюз в областта на текстилното изкуство (текстилни скулптури, структури, гоблени, инсталации) – неща, с които гордо представят пето поколение творчество.
С предишните поколения ги свърза обстоятелството, че техните баби са работели занаятчийски на стан или на кръстосан бод, така че те още от малки са усвоили и двете техники. Маруся винаги е била модел за следване за Таня. Тя я е научила да бъде свободна, но не строга със себе си, да работи здраво и да изследва, за да се обновява непрекъснато.
Интуицията на Таня, любопитството й и желанието й за търсене са я накарали да дръзне да използва свободно, заедно с нишките от вълна, материали като коприна, мед, памук, както и камък, и необработен и обработен мрамор. Докато не усеща потребността си да се изразява и с „друг материал“. В този момент срещата й с хартията открива пред нея очарователен свят, който със своята лекота, податливост и съдържание я кара да се чувства в кожата си. Към използването на хартията „Федригони“, даваща възможност за „плазмиране“ в архитектурни форми, тя винаги е добавяла нови видове хартия, които постепенно е откривала. Сред тях са японската „влакнинна“ хартия, деликатната китайска оризова хартия, или френската с аромат на сандалово дърво.
Настояща изложба има за цел да даде точното поле за изява на нейната, вече зряла креативност, претендираща за отредено място в панорамата на съвременното изкуство.
Таня Калимерова е любопитен, винаги отворен и готов за нови открития и завоевания творец. Тя експериментира с многообразни средства, поставяйки акцент върху ръчните умения и върху способността й да обединява различни изразни форми, за да разкаже емоциите и страстите си. Непрекъснато реализира нови творби и мечтае да се срещне с хора със същите характеристики в подходящия момент.
Областите на творческо търсене, в които се разпростира от 1996 г насам, са: макети, гоблени, текстилни структури, инсталации, текстилна скулптура, материи и колаж.
Според оценката на критиката и публиката, тя разполага с много оригинален, свеж и съвременен език, носещ в себе си характерните черти на родината й, България, и на италианското изкуство, от което винаги е черпела вдъхновение. В действителност, всяко нещо със своите контрасти може да се превърне за нея в източник на вдъхновение. Когато върви из Рим, например, сградите, парковете и монументите, които вижда, или изпъстрената с цветя полска шир, морските залези или дори несъвършенствата на живота, на града и на някои хора могат да се превърнат в блестящи творби.
В настоящата изложба са включени цикли от четири сфери на изследване – макети, материи, колажи и триизмерни произведения. Общо са 49 творби с изтънчена елегантност, осъществени в периода 2009-2020 г. Имаме все нови и оригинални абстрактни композиции, било заради съчетанието на цветовете, било поради комбинирането на материали и форми. Някои от тях изобилстват от елементи, други пък са крайно есенциални. Много от тях напомнят за японския стил. При всички случаи това са произведения с префинена елегантност и рядка красота.
ТВОРБИ ОТ РАЗЛИЧНИ МАТЕРИАЛИ
Този раздел включва 25 творби от периода 2009-2017 година, в предпочитаните от твореца размери (30×40, 35×50 и 50×70). Композициите са повечето двуизмерни, подредени върху моно- или многоцветни фонове, и организирани както по хоризонтални, така и по вертикални ленти. С няколко щриха и без разпиляване, те изразяват чувствата, настроенията или тревогите на художника. Забелязва се преобладаващо използването на различна хартия, както и на японска, но истинските действащи лица са използваните материали. Текстилни влакна като коприна и памук, естествена или синтетична мрежа, бамбук, рексор, пластмаса, медни нишки и дори изсушени планински билки. Цветовете възпроизвеждат всичките нюанси на земята: от кафяво до оранжево, от охра до ръждиво, с нотка на зелено, за да се предаде усещането за дълбочина. Или лилавото, златното и сребърното, които смекчават концентрацията на формите. Често художничката изоставя топлите тонове, за да избере силните: червеното или синьото, в комбинация със златно и сребърно, тук-там със зелени акценти. Почти винаги триизмерността и релефът правят творбите много интересни и уникални. Характеризират се с играта на обеми и плоскости със светли и тъмни тонове. Имат голям ефект творбите „Тангра“ и „Любовта винаги побеждава“, с топлите тоналности на есента и техниката на „огъването“, която се среща и в „Най-после у дома“ и „Хвърчило II“. Някои произведения изразяват почит към членовете на семейството. Заслужава да се спомене по-специално „Рапсодия в синьо“, почит към сестрата Маруся, или веселите „Авторски сюжети“ и „В полет“. Неизказаните думи, посветени на бащата Драго. Деликатността на линиите и обемите присъства в произведенията „През времето“ и „Частици от Изтока“. В „Геометрично равновесие“ (73 x 51) рационалността на формите се вижда в земнооранжевите цветове, докато японската хартия, комбинирана с матовата и гланцираната, създава контрасти и светлосенки.
КОЛАЖ
Поредицата от произведения, изпълнени с техниката на колажа, особено скъпа на Таня Калимерова, включва различни цикли. Двата колажа (25 x 31) от цикъла „Песен от любов“ са посветени на мама Лили. Разнообразие от различни и японски хартии и от цветове, върху които преобладава ярко розово в неговите нюанси от пембено и лилаво, с добавянето на синьо и светлозелено. Извити форми на птици в полет. Пера или венчелистчета, издухани от вятъра, носени от цвета на любовта на дъщеря към любимата й майка, починала само на 59 години. Докато друг широкоформатен цикъл (70 x 50) „Там, където свършва дъгата…“ е прочувствен почит към актьора и приятеля Валтер Маестози, който с красивия си глас бе рецитирал стихове на някои от предишните изложби. Този цикъл се характеризира с много сияйни цветове и с играта на редуващи се движения с гланцирана и матова хартия, които се променят в търсене на началото и на края на дъгата. Третият цикъл от четири колажа в малък формат „Лекотата на битието“ от 2017 г. е вдъхновен и посветен на Япония.
ТРИИЗМЕРНИ ТВОРБИ
Към тази група принадлежат колажите върху платно в малък (20×20, 20×30) и голям формат (25×70, 40×60, 70×50), реализирани през 2016 и 2020 г. Изработени върху гланцирана и матова хартия, в комбинация с японска хартия. Структурата на тези композиции е по-сложна и артикулирана от предишните, където симетрията почти винаги е спазена. Базирайки се отново на абстрактната геометрия, това са истински архитектурни произведения от хартия, които се издигат, преодолявайки двуизмерността на платното и предлагайки на зрителя оригинални сценографии. Това са творби, които „намигат“ на дизайна и отвътре откриват елегантни визии. Цветовете се базират на неутрални, тъмни и светли тонове, които създават елегантна симфония от нюанси, отморяващи и радващи окото.
МАКЕТИ
Избраните скици за тази изложба са от 2020 година. Трудна година за всички, но най-вече за творците, подложени на изпитание. Но парадоксално, стимулирани да творят. Това са малки творби (12 x 12) на хартия Fedrigoni, в много светъл цвят екрю, почти бяла и с различна дебелина – гладка, грапава, плътна или с такава консистентност, че прилича на тъкан, на плат. Абстрактни геометрии, в които преобладават ту прави, ту извити линии, които се пресичат и припокриват, оставяйки празни пространства и релефи със светлосенки. Техниката на наслагването създава такъв архитектурен строеж, който придава на тези творби скулптурно измерение. Рамките са също така деликатни, те също са триизмерни, с такава дълбочина, която да приюти и да закриля творбите.
Текст: Анна Амендоладжине
Превод: Венета Ненкова
.
