.
Българската православна църква почита днес паметта на св. Архангел Михаил и другите небесни безплътни сили (Архангеловден). Според Православната църква, Св. Михаил е един от седемте първенстващи ангели, стоящи винаги пред престола на Господ.
Именници днес са: Алина, Ангел, Ангела, Ангелин, Ангелина, Ангелинка, Анджела, Анджело, Анжела, Анжело, Архангел, Гавраил, Гавраила, Гаврил, Гаврила, Емил, Емилия, Мила, Милан, Милен, Милена, Миленка, Милка, Милко, Милчо, Михаел, Михаела, Михаил, Михаила, Огнян, Огняна, Пламен, Пламена, Рада, Ради, Радивой, Радина, Радка, Радко, Радмила, Радо, Радослав, Радослава, Радостин, Радостина, Радул, Ростислав, Ростислава, Райка, Райко, Райна, Райчо, Рангел, Рафаел, Рафаил, Рафаела, Рая, Раян, Руси, Руска, Серафим, Серафима и др.
ЧЕСТИТО НА ВСИЧКИ ИМЕННИЦИ!
На този ден Църквата почита деня на Светите ангели и най-вече на Архангел Михаил, вожд на небесните сили в борбата им срещу духовете на мрака и злото.
В църковния и народния български календар Архангеловден е най-големият есенен празник след Димитровден.
Архангел Михаил символизира тържеството на доброто, светлината и справедливостта. Носител е на силата, която облагородява, затова в иконите е изобразен с копие в ръка, а с краката си тъпче дявола.
Християнската църква въвежда този празник, за да противодейства на юдеите еретици, които по някои канони на Стария завет изпадали в идолопоклонничество и езическо преклонение пред слънцето, луната и звездите, и смятали, че ангелите са създатели на видимите твари и че са по-висши от самия Христос.
Всеки човек има своя ангел-пазител, който се моли за него на Бога, предпазва го от беди, съветва го да върши добри дела, внушава му добри мисли и желания, и скърби за него, когато греши и забравя Божиите заповеди.
Православната църква определя Св. Михаил като един от седемте първенствуващи ангели, които винаги стоят пред престола на Господа.
С утвърждаването на празника православното духовенство налага идеята за появата на деветте ангелски сана в деня на Страшния съд, който се нарича “Ден осмий”.
Посвещението му на Архангел Михаил се обяснява с представата за него като “чиноначалник и воевода” на всички ангели от йерархията – серафими, херувими, сили, власти и начала.
А според народното вярване, св. Рангел е един от шестимата братя юнаци, на когото при подялбата на света се паднали мъртвите. Ето защо той се изобразява като ангел, който се спуска при умиращия и с нож или сабя изважда душата му. Затова народът го нарича “душевадник”.
Той отвежда изтръгнатата от тленното тяло душа в отвъдния свят, където, заедно със своя събрат свети Петър, я отправя в райската градина или във врящия казан на пъкъла, според това дали е праведна или греховна.
По тази причина в християнската иконографска традиция Архангел Михаил се изобразява и с окървавен нож в ръце, или държащ везни, с които измерва човешките грехове.
В българската народна традиция Архангеловден се свързва с почитта към мъртвите и душата на човека.
На Св. Архангел Михаил се е паднала задачата да отделя душата на човека от тялото, затова в съботата преди празника се прави Архангелова задушница, една от трите големи задушници през годината.
На Архангеловден българите готвят курбан. Обикновено се жертва мъжко животно – овен или шиле, чиито глава и крайници се варят цели и след това се кадят с тамян. Приготвят се специални обредни хлябове, наричани параклис, рангелово блюдо, рангелов хляб, жито, фасул. Най-възрастният в дома чупи обредния хляб, полива го с вино и благославя: “Св. Архангеле, Св. Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач, да се роди ръж до тавана!“.
Смята се, че ако на Архангеловден времето е ясно и падне слана, зимата ще е добра и до 1 декември няма да вали сняг.
.
