„Невидимата реалност“ – спектакъл на български художници в Чикаго

.

Арт спектакъл в Галерията на „Малката България“ – Чикаго

Какво е реалност? Дали изобщо сме се замисляли? Или приемаме всичко на доверие? Така, както ни се представя. Като развито кълбо от мъгла. И потъваме в него, от първите крачки в живота си. Обгърнати от обкръжението, потопени в ежедневието, растем, поливани в саксията на пространството, отделено ни в голямата игра с име „Живот“. Така минават дните, годините, времето… С приетото за даденост понятие реалност.

Но дали понякога не се случва да разчупим рамката, в която сме опаковани като безмълвни картини? Случвало ли Ви се е да се усъмните в реалността? В нейната уникална единственост. Не сте ли правили опит да създадете друга, своя реалност? Дори повече от веднъж? Която оживява, одухотворена от Вашите лични възможности. В която изпитвате такова блаженство, че се питате как сте могли да оцелявате без нея.

Животът е нещо, много различно от това, което знаем за него. На което ни учат. Откакто се помним. Той е много повече от всичко, което ни казват. Защо живеем в заблуда? Вероятно, защото сме твърде опасни за някого, ако разберем какво е животът, защо сме в него и на какво сме способни.

Но, обратно на всички натрапени заблуди, верни на себе си и на кодираното в гените ни познание за себе си, идва време за пробуждане на човешкия дух. И макар не едновременно, макар понякога поединично, човешката история е запечатала достатъчно такива примери – на хора, умеещи да сътворяват други реалности. Много различни от тази, която ни се вменява. Такива хора наричаме гении – музикални, артистични, изобразителни, словесни, научни… Просто гении, надскочили всички условности.

А дали зрънцето не е у всеки един? Защо не погледнем дълбоко в душите си? Толкова дълбоко, колкото рядко сме дръзвали. Какво бихме открили? Истината. Себе си. Своите неоткрити способности. Онзи дар, който може да отключи гениалното. Да създаваме нови, различни реалности. Да творим чрез душа, защото го можем. Защото сме раса, създадена от Твореца на всичкото – като негово проявление, по негов образ и подобие. И притежаваме същата сила. Да съзидаваме и да обичаме – като Него! Ето, затова ни зазидват. В илюзорна реалност, където сме само дребни части от огромна машина. Свързани, да. Но обслужващи чужди интереси, не своите.

Защо ли изписах толкова думи? От възторг. Към нещо, което преживях наяве – да попадна в друга реалност. Създадена пред очите ми. Стъпка по стъпка, дъх след дъх. Изрисувана в нищото. В празно пространство. Но така майсторски, така вдъхновено, че нищото оживя – чрез човешки ръце, чрез човешка мисъл. Приказен танц – на сътворението. На силата и мощта на човека да създава светове и реалности, каквито пожелае. За всичко това искам да разкажа. Но не можех да започна просто така, като сух преразказ. Вероятно, защото съм достатъчно луда – да повярвам в други реалности. Сътворени от нас. Ако имате смелостта да се припознаете от тази порода, може да продължите четенето. Ако не, просто затворете страницата. И забравете. Всички глупави размишления за други реалности.

20 ноември 2021 година. Събота вечер. В Чикаго. Време, достатъчно смутно, за да ти се иска да счупиш стените на клетката–ежедневие. Покана за арт спектакъл. С предизвикателното име „Невидимата реалност“. 

Какво стои зад това? Имена на четирима художници, живеещи в Чикаго. С автентични български души. От онези, носещи древните кодове в гена си. И дързостта да създават други реалности. Това го разбрах по-късно – истинския смисъл на заглавието. Пълното покритие. В края на спектакъла дълго подреждах себе си, събирах се обратно, за да се натикам в реалността, дадена ми по рождение. Защото обитавах четири нови, различни реалности. Оживели пред мен, благодарение на таланта на четиримата художници – да ги сътворят чрез въображението и ръцете си. Усещането бе магично. Да си някъде толкова далече, в светлинния свят на мечтите. В друго измерение, създадено от човешкия дух – уютно и топло, в което се диша толкова леко. Нещо като връщане в себе си.

Мисля си, че никой от гостите не беше наясно предварително със съдържанието на спектакъла. Затова магията беше пълна. И вълшебството – така завладяващо. Телата сякаш отсъстваха. Само зрение и слух – за зримото и мелодиите, които слагаха криле на душата, за да полети след твореца към невидима реалност.

Четири интервюта с участниците, в които очертаха словесно творческия си път, своите търсения, реализация, стремежи. А след всяко интервю – нова реалност. Пресъздадена пред очите ни с такъв финес, че време и пространство губеха очертания и смисъл. И всяка новосъздадена реалност бе изпълнена със свое послание – така осезаемо, така завладяващо, без съмнение, че си част от него. Сливане. Пълнота. Отдаване. Друг живот. Зареждане. Осмисляне. И трудно завръщане – към познатата реалност.

А дали точно тя не е илюзорната? Дали „невидимата“ не е същинската? Тази, която умеем да сътворим сами? Трудни въпроси, с нелесни отговори. Но Ралица Владимирова, Милена Праматарова, Жени Петров и Огнян Тодоров съумяха да провокират у гостите на спектакъла мисли, стояли някак настрани дотогава. Заради куп изкуствено създавани проблеми, за да няма време човек да помисли за истински стойностните неща. Заради задължението си да обслужва нечии интереси, за да оцелява някак в „реалната“ реалност, за да не си помисля за някакви други, „измислени“ реалности.

Ралица Владимирова – безгранична вселена от интуитивност, познание, новаторство, мистицизъм, философски усет, талант и самородна любов. Началото на спектакъла, положено от нея, буквално закова времето и разчупи линиите му. За да ни пренесе в една друга реалност със силни  послания – да се замислим защо от очите на Светците се стичат сълзи, кой завърза истините, как да си върнем отнетата идентичност… и още много, кой както усети.

Милена Праматарова – дълбока същност, обитаваща чрез духа си световете на вселената, огнена чувствителност, талант да одухотворява природата и многоцветна душевност. Реалността, която Милена сътвори пред очите ни, бе изпълнена с красота и послания – за да ни има, за да пребъднем, е нужно да сме едно с природата, да пазим и ценим Земята като наша майка, без която няма живот и перспектива за човечеството.

Жени Петров – естет, търсещ дух, улавящ нюансите на светлината, за да ги запечата чрез изкуството си в грациозни светлинни инсталации. Излъчващи вълшебството на красота, изящество, фини пропорции и романтични мечти. Вълшебна реалност, създадена с любов и вдъхновение. Станахме свидетели на пътя, по който една идея се превръща в красива магична реалност със светлинни послания.

Огнян Тодоров – финална „невидима“ реалност, придобила образ, която приюти в непознантите си дебри присъстващите. Два статива, противоположни като цвят в същността си – черно и бяло, изразиха нова реалност, с философски авторски прочит на живота. Пясъчният часовник на реката на времето, през който изтичат илюзии, мечти, любови… Мъжът и жената – противоположност или допълващи се части на едно цяло… Пренасяне на черното върху бялото, събиране на елементите на цялото… А като неочакван финал  – окото, привързано непонятно от кого с безброй въжета… Защо ли? Има ли смисъл да питам? Всеки сам може да си отговори.

За мен няма съмнение, че сами можем да творим реалността си. Такава, каквато ни харесва. Чрез мисълта си, чрез силата на духа си, чрез творческия си заряд и чрез любовта си. Почувствахме го осезаемо в Галерията на „Малката България“ в Чикаго, благодарение на четирима български ваятели на „Невидима реалност“.

.

Калина Томова

зам.-председател на Салона за българска култура и духовност в Чикаго,
член на УС на Лигата на българските писатели в САЩ и по света

.