.
Художничката Кина Бъговска обедини две български училища от два американски щата – „Джон Атанасов” – Чикаго, Илинойс, и „Елин Пелин” – Хюстън, Тексас, чрез силата на българската шевица.
Скоро след откриването на поредната й изложба „Песен след песен“ в галерия ARCI в Чикаго, посветена на силата и красотата на българската шевица, художничката Кина Бъговска вдъхнови и младите възпитаници на две български училища в САЩ с магията на българската шевица. Урокът по изобразително изкуство „Българската шевица – традиция и съвременност“, проведен в навечерието на Деня на народните будители, обедини малки и големи от две раздалечени български общности в САЩ.
Първоначално идеята идва от Валя Камбурова, дългогодишен преподавател в БУ „Джон Атанасов“ – Чикаго и настоящ в училище „Елин Пелин” – Хюстън. Научила за арт събитията, посветени на българската шевица, в българския културен център „Магура“ в Чикаго, Валя предлага провеждането на съвместен проект с учениците от двете български училища. „С Валя сме работили заедно в училище „Джон Атанасов” – казва Кина Бъговска – и трудно можахме да свикнем, че ни напуска, за да помага на своите деца в Тексас. През всичките години заедно, тя доказваше само едно – за нея учителската професия е призвание и посвещение и го правеше с любов. А в замяна получава и до днес любов и уважение – и от бившите, и от настоящите си ученици, и от родителите им.“
„Нямаме много време за умуване. Уточняваме деня и часа – събота, в края на учебното време. Трябва само да отворим Zoom и започваме… Децата от училище „Джон Атанасов” – от едната страна на Америка и децата от училище „Елин Пелин” – от другата. Това си е предизвикателство! Добре е да познаваш децата, да са пред теб, за да можеш да ги насърчиш“ – казва Валя Камбурова.
След кратко историческо въведение за българското везмо художничката Кина Бъговска се спира на символите и елементите на шевицата. Шевиците носят нравите и мирогледа на българите от миналото. Избродирани в краищата на дрехата, затварящи един кръг, те символизират кръговрата на живота. Бродирайки даровете и чеиза си, българката е влагала свои наричания и желания чрез закодираните символи. Бродериите по носиите са давали, дават и днес, информация от кой край е човекът, който я носи – за социалния му статус, възрастта, пола, семейното положение. В цветовете и формите са втъкани ценностната система и вярванията на народа. Например катаницата е символ на дълголетието и вечния живот, нарича се за семействата и може да се разраства до голяма и велика катаница. Тази фигура се среща и върху изделия, изработени в Перу, Тайван, Индия. Дървото на живота, от своя страна, е образ на възраждащия се живот; кръстът – символ на слънцето и началото на живота; житните класове – на плодородието. Цветовете, от своя страна, имат също свой закодиран смисъл. Червеният се свързва с кръвта и продължението на живота; зеленият – с вечното възраждане; белият е символ на чистотата, непорочността и младостта; жълтият – на слънцето, даряващо живот.
Кина Бъговска подбира осмоъгълната звезда, така наречената елбетица, като един от най-типичните символи на шевицата и стилизация на животни. „Да си призная – казва художничката, – рисуването през компютъра не е любимата ми форма на вдъхновение, но бях погълната от интереса на децата да се справят със задачата. Идеята ми беше да направя паралел на схемата на шевицата с пикселите от компютъра, за да могат децата да възприемат традицията, вписана в нашия живот. Получи се. Те не само отброяваха квадратчетата (пикселите), с идея да видят изображението, но и започнаха да измислят свои решения на този принцип. За мен това е постижение – в една интересна форма да се свърже традиция със съвременност и децата да бъдат главните участници в този творчески проект.“
В края на урока художничката отправи едно истинско предизвикателство към българчетата от двата щата на САЩ. „Хайде след урока да изровим от скрина на бабите и прабабите ни престилки, покривки или носии – и да опитаме да разчетем историята на своя род, която е закодирана в шевиците, и да я запишем. Това ще бъде историята на едно семейство, на един род. А той е част от силен народ, който не губи своята памет, макар и преминал през девет земи в десета.“
Благодарим ти, Валя, за идеята и продължението на ползотворното сътрудничество с българско училище „Джон Атанасов“ в Чикаго! Благодарим и на Минчо Аракчиев, за техническото обезпечаване. Благодарим Ви, колеги и участници от далечното българско училище „Елин Пелин” в Тексас. Специални благодарности на децата от училище „Джон Атанасов”, които работиха с удоволствие (виждахме Ви на живо), и на колегите ни Цвети Гоцева, Христина Георгиева и Силвия Кънчева. Един прекрасен ден в училището ни, в библиотеката на културен център „Магура“ в Чикаго – ден, посветен на обединението ни, посветен на България!
Кина Бъговска, художник
Валентина Камбурова, преподавател по български език
Евелина Раднева, преподавател по история
.
