Днес честваме Деня на народните будители – книжовници, светци, мъченици и герои от славното ни минало, които трябва да служат за пример на поколенията. За голяма част от тях се знае малко. По-долу ще намерите и чуете химна, посветен на тях, създаден от един истински народен будител*.
Химн на народните будители
О, будители народни,
цял низ светли имена,
чисти, сяйни благородни,
вий сте наш`те знамена
нам за вечни времена.
Чест и слава, вечна слава
Вам будители народни!
Ваш`та памет вдъхновява
към дела за светли дни.
Горди сме с история славна,
горди сред славянски род.
С Кирил и Методий пламна
пламък светъл на възход.
С писмена към нов живот.
Ботев, Левски – великани
с тях и сонм дейци безчет.
Със смъртта си по балкани
род прославиха със чест.
Нек пребъдат в слава и чест!
Текст и музика: Добри Xристов
‘
–––––––––––––––––––––––––––––––
* Добри Христов е роден е на 14 декември 1875 г. във Варна. Той бил пизратен да учи в Прага с даренията на съграждани. Държавата отказала стипендия на автора на химна на народните будители. Ето какво пишат още за него в dir.bg:
«Музиковедите казват, че е „най-крупната фигура в българската музика и музикална култура в първите две десетилетия на ХХ век“.
Роден в семейството на дребен занаятчия – кожухар, преселник от Казанлък, а майка му е от преселническо семейство от Ямболско.
Никой в семейството нямал музикална култура. Малкият Добри обаче пеел и баща му често го карал по вечерно време да „изкара“ любимите му песни. По Коледа малкият Добри ходел да сурвака за здраве и берекет по къщите на съседите и със спестени пари си купил малка флейта. Тя му става неразделен другар и реликва до смъртта му. Научава нотите като се сприятелява с музиканти от Венния духов оркестър. От тях получава и първите партитури, които преписва с часове.
12-годишното момче било забелязано от съседи на семейството му – напредничавият гражданин Отон Иванов Хаджидинчов и съпругата му Елисавета. Двамата решили да подарят на Добри Христов цигулка. Тогава той бил на 12, но именно с подарената цигулка започнал да прави първите си опити за композиране.
Първият му учител по хармония е учителят и диригент на църковния хор Стоян Бешков. Като получавал напътствията му, Добри Христов продължил да се самообразова и по учебници на на Рихтер, Пьотър Чайковски, Антон Аренски и Йосеф Фьорстер.
През 90-те години създал двете хорови китки „Лиляна мома хубава“ и „Пусти моми жеравненки“, с които участвал в конкурс за стипендия за обучение по музика в чужбина. По неизвестни причини бил отхвърлен. Зад гърба му, обаче, застанала цялата варненска общественост. С доброволни дарения от хората Добри Христов бил изпратен да следва в Пражката консерватория. Един от неговите преподаватели там бил знаменитият композитор Антонин Дворжак.
Музикална Прага живеела с музиката на Бедржих Сметана и на Дворжак. Последният станал идол на Добри Христов. Именно в Чехия нашенецът открил какво огромно значение има за народите самобитната национална култура, и като българин решил да посвети творчеството си на българския фолклор.
Животът на Добри Христов е уникален пример на отдаденост на изкуството и народа ни чрез него. Той е съосновател и диригент на музикалното дружество „Гусла“ във Варна (1899 г.). След завръщането си от Прага работи като учител по музика – първо във Варна, после в София. През 1918 г. става директор на Държавното музикално училище (дн. НМУ „Л. Пипков“) в София. Съосновател и диригент е на музикалното дружество „Родна песен“ в София, диригент на хора при църквата „Св. Седмочисленици“ (1913 г.) и на хора при храм-паметника „Св. Ал. Невски“ (1935 г.).
От 1922 г. преподава теоретични дисциплини в ДМА (дн. НМА „проф. П. Владигеров“) и е поддиректор на Народния театър. От 1926 г. е извънреден, а от 1930 г. – редовен професор в ДМА. През 1929 г. е избран за дописен член на БАН. От 20-те години на миналия век се насочва към образци от Родопския край, Софийско („Слана падна, Гане“, „Ерген дядо“ и др.) и др., които хармонизира за смесен хор. Добри Христов има богато черковно-певческо творчество. Автор е на „Литургия на св. Йоан Златоуст“ и „Общодостъпна за хорово пение литургия“ (1934 г.). Светските му хорови песни и литургиите са утвърдени като класика и заемат централно място в репертоара на българските хорове.
Песента „Родна песен нас навек ни свързва“ пък се превръща в химн на българските хорове. С голяма популярност се ползват и соловите му песни, написани за певеца К. Михайлов-Стоян („Девойче“, „Вино пия“, „Сивляна“, „Леле боже“, „Я разтуряй, Цвето моме“ ). Създава над 600 детски училищни песни, публикувани в сборници.
Добри Христов пише и много оркестрови творби. Неговата дейност има основополагащо значение за музикалната педагогика и музикознание. Композиторът е автор на теоретичните трудове „Ритмичните основи на народната ни музика“ и „Техническият строеж на българската народна музика“, както и на много учебници, сборници и статии, които изиграват важна роля за изучаването на музиката в българското училище.
Умира в София на 23 януари 1941 г. на 65 години, като оставя незаменимо музикално наследство на нацията ни.
