.
Еврочикаго за пореден път публикува разказ и фоторепортаж от фейсбук страницата „Земята ни Българска” (линк). Некомерсиален проект, който има за цел да представи по достъпен начин и популяризира българската история и култура.
Обект: „Черната скала“ край курортния комплекс „Боровец“
Вид на обекта: Скално образувание, датирано от късния Криптозой.
Описание: „Черната скала“ е скално образувание, обявено за природна забележителност със Заповед № 1427 от 13 май 1974 г. на Министерство на горите и опазване на природната среда, обнародвана в бр. 44/1974 на Държавен вестник. Защитената територия е с площ от 8.5 ха.
„Черната скала“ е част от едноименния рид, намиращ се между долините на реките Малък и Голям Ибър, част от Ибърското било на Мусаленският дял на Рило-Родопския масив. Скалното образувание е изградено от скали с метаморфен характер, формирани през Докамбрийския период. Надморската височина е 1374м.
До природната забележителност води черен път, започващ от паркинга пред Апартамент-хотел „Секвоя“ в к.к. „Боровец“. Продължителността на прехода е около час, а денивелацията е положителна – 70 м.
Скалното образувание „Черната скала“ представлява скална формация с височина 135 м. В горната си част представлява равна скална площадка, обезопасена с метален парапет, откъдето се открива панорама към околните планинските склонове и гористата урва на р. Голяма Сливница, приток на р. Марица. Наименованието на скалата произлиза от характерния и сиво-черен цвят.
Природната забележителност е популярна туристическа дестинация в к.к. „Боровец“. Маршрутът до нея е добре обозначен с указателни табели.
Освен като туристическа атракция, „Черната скала“ е известна и със своята дълго премълчавана и прикривана мрачна слава. През есента на 1944 г., от 10 септември до края на октомври, от Самоков и селата Бели Искър и Белчин изчезват безследно няколко десетки мъже. В началото на пролетта на 1945 г., при топенето на снеговете, в подножието на „Черната скала“ местни хора откриват множество полуразложени трупове. Новата власт бързо потулва следите, като заравя останките в безименен и неотбелязан масов гроб. Остава мълвата за „Черната скала“, като лобно място на повече от 70 души.
След смяната на режима, в началото на 90-те години, се появяват първите вестникарски статии за случилото се на „Черната скала“. Макар и по-скоро със сензационен характер, тези статии слагат началото на дълго и мъчително търсене на истината. Днес голяма част от фактологията е изяснена, но въпреки това остават множество въпроси, чиито отговори предстоят.
Веднага след Деветосептемврийския преврат започва масова чистка на „неудобни“ за новата власт. В тази категория попадат изключително широк кръг от хора – интелектуалци, собственици на предприятия, бивши и настоящи военни, държавни служители и много други. В първите дни и нощи след 9-ти безследно изчезват стотици „неудобни“. Отведени „за справка“ те никога не се завръщат при своите семейства. Част от тези безследно изчезнали „неудобни“ са и над 70 души от Самоковско, които намират смъртта си на „Черната скала“. Измъквани посред нощ от домовете си, те са отведени в Околийското управление в Самоков. От „там следите им се губят. Едва през пролетта на следващата 1945 г. става ясна ужасната истина за тяхната смърт. Отведените „за справка“ са осъдени без съд и присъда на смърт. Присъдите са изпълнявани незабавно. „Неудобните“ са товарени на камионетки, с които са извозвани от Самоков до „Черната скала“, където са избутвани от площадката на скалата в подножието й. Смъртта им е била дълга и мъчителна. Районът е бил отцепен от въоръжени мъже, които не са допускали никого в района на скалата. При топенето на снеговете част от труповете се показват на повърхността, а други биват повличани от придошлите води на р. Голяма Сливница. Някои от роднините на изчезналите успяват да стигнат до подножието на скалата и да погребат на място мъртъвците. Другите са погребани от местната власт в незнаен масов гроб, за да не се привлича излишно внимание. Сред изчезналите са кметът на Самоков Димитър Карастоянов, търговците братя Манови, братя Попангелови, строителят Коста Спасунин, кръчмарят Георги Кроснев и много други.
Години по-късно стават достояние ужасяващи подробности от екзекуциите на „Черната скала“. „Осъдените“ били избутвани с прът от скалата, а по-буйните били разстрелвани преди да бъдат хвърлени от нея. Появяват се и първите преки свидетели на зверствата: „През пролетта на 1945 г. идеше смрад. Беше завардено. Като се заесени, се виждаха тук-там човешки кокали. На едно място – два черепа из камънаците в реката намерихме. Единият имаше дупка, кръгла, като от куршум, отзад – на тила. После човек от кметството беше ходил да събира кокалите и черепите, а къде ги е заровил – никой не знае. Един нашенец случайно станал свидетел как са бутали хората от връх скалата.”
Проведените анкети с роднини на изчезналите осветляват и имената на участващите в чистката партийни функционери и екзекутори. Тяхната съдба е не по-малко трагична от тази на жертвите им – част от тях губят разсъдъка си, а други почиват скоро след екзекуциите.
Никога не е търсена отговорност от никого за случилото се на „Черната скала“.
На 13 май 1990 г. е проведен първият помен в памет на избитите. Поклонението е организирано от активисти на СДС. Поставен е масивен железен кръст, върху който е прикрепена табела с текст: „На беззащитните избити от комунистическата власт без съд след 9.09.1944 г.“ Малко по-късно табелата изчезва. Днес, върху каменен къс в началото на площадката, е поставена нова метална табела със сходен текст, а през 2017 г. е възстановен и металният парапет около наблюдателната площадка. „Ако искаш бъдещето да е различно от миналото, не забравяй миналото.“
Местоположение: Област: София, Община: Самоков, в близост до курортен комплекс „Боровец“
GPS координати: Изходна точка: 42.271934, 23.617287; Природна забележителност: 42.260780, 23.642759
Текст и снимки: Николай Колев
.
