История за истерия

Терминът „истерия“ происхожда од старогръцки корен „хистерус“. Хистеръс означава матка. Древните гръцки лекари са вярвали, че състоянието на хистерия или днешното истерия се провокира при жени, лишени от нормални сексуални отношения, при които празната матка започва да странства из тялото и да причинява множество симптоми, като болки в гърдите, главоболие, изтръпване на ръцете или краката, коремни болки, болки в гърба. Най-вече побеснялата матка влиза в мозъка и кара човек да изпитва непрекъснато необосновано безпокойство.

Древните гърци са наблюдавали внимателно живота и са забелязали, че хистарията е характерна най-вече за застаряващи жени в края на репродуктивният им период.

Днес ние знаем, че истерията няма нищо общо с матката и е също толкова характерна за мъже, както и за жени. Просто при мъжете, поради различните социални роли, чувството на безпричинен страх се замения от чувство на гняв и рздразнителност. За мъжа е по-социално приемливо да вика и да бие, отколкото да хлипа от ужас. Останалите симптоми са си същите. И болки в гърдите, и изтръпване на крайниците, и коремни неблагополучия, и нарушения в съня ги има, както при мъже, така и при жени.

Истерията е по дефиниция безоснователно чувство на страх и заплаха, но за болния от истерия в повечето случаи има основателна причина за неговия или нейният страх, безпокойство или гняв. Понякога това са паяци, понякога отворени или пък, обратното, тесни пространства, най-различни житейски ситуации. Известни са страхът от високото, от самолети, коли, вода, бактерии и вируси. Страхът от заболявания също влиза в категорията истерии или неврози.

Последните две години аз, като фамилен лекар, най-често се срещам с пациенти с Ковид истерия. Тя още не е описана в научната литература и затова Вие, драги читатели, днес присъствате на знаменателно събитие – описание на ниво заболяване или, по научному, нозологична единица. Спестете си овациите. Аз не съм нито най-умният, нито най-кадърният лекар на земята. Всичките ми колеги много добре знаят за новото страдание, но тъй-като не е политически коректно да го озвучават днес, се ограничават с описания на лечението на отклоненията в джендърната идентификация, със задължителната поправка, че то не е заболяване. Аз просто се питам, ако отклоненията в джендърната идентификация не са заболяване, а вариант на нормалността, то защо хората, занимаващи се с него, трябва да се наричат лекари. Нека ги наричат джендърни козметолози и да ни оставят нас, лекарите, да се занимаваме с човешките болести. Така се получава, че хем не е заболяване, хем ние, лекарите, сме длъжни да им оправяме хормоните и външните полови органи, за сметка разбира се на общата здравна каса. Но това е съвсем друга история.

Та, за Ковид истeрията. Това е състояние на постоянен натрапчив страх от всичко, свързано с коронавирус. Като се започне от заболяване от вирусна инфекция, мине се през страха от тестове, маски, ограничителни мерки и се стигне до страха от ваксинация. Страх от лечение на коронавирусна инфекция няма, но той според мен би бил най-разумен, защото повечето ползвани лечебни процедури и лекарства в леките случаи на инфекция са с неясен ефект, но пък имат потенциал за усложнения, а именно тези процедури и лечения се ползват от най-много хора, тъй като всички знаем, че в осемдесет процента от случаите инфекцията протича леко.

Това си е нормалното разпределение на Парето – осемдесет на двайсет и за мен това е едно от доказателствата, че инфекцията е естествен процес, а не тунингован от хората вирус. Но не бих рискувал да продължа расъжденията си в тази насока, защото не искам да подхранвам конспиративни истерии.

Проблемът с Ковид истерията е, че страхът става натрапчив и излиза от рамките на естествения страх, като функция на инстинкта за самосъхранение. Нормално е да се страхуваш, за да се предпазиш от беда. Ако човек в гората попадне на див глиган и се покатери на дърво от страх, той не е истерик, а е разумен човек, стремящ се да се предпази от нараняване и смърт.

Ако човек в условия на епидемия ограничава контактите си с други хора, мие си ръцете и носи маска и се ваксинира, то той-просто прилага достъпни нему методи да се запази от заразяване. След ваксинацията е нормално човек да разшири котактите си с хората. Ваксинацията помага да се намали рискът от усложнения и смърт при заразяване с коронавирус, но тя не довежда до толкова добра имунна защита, както след преболедуване от вируса. Очевидно е, че коронавирусът няма да бъде елиминиран от човешката популация, поради което ние ще трябва да се научим да съществуваме заедно с него, както съществуваме заедно с милиони други вируси и бактерии. Единици инфекциозни заболявания са елиминирани благодарение на ваксините, останалите се приспособяват за съвместен живот с хората.

Ковид истерията е мъчително страдание, което обсебва живота на болните, кара ги непрекъснато да мислят и говорят за коронавирусната инфекция, да обсъждат различните аспекти на епиденията, да гледат всеки ден, освен времето, и количеството заболели и умрели, да формират групи за борба с ограничителните мерки, да търсят в информационото блато на интернет информации, подхранващи страховете им, и трескаво да ги разпространяват с обяснението, че така помагат на хората да се „спасят“. Коронавирусната инфекция става въпрос на политическа принадлежност, въпрос на Вяра, основание да се карат и разделят най-близки хора. Коронавирусната истерия довежда до страдание на индивида не само в емоционален план, но и в социален и финансов. Хора губят работата си, променят плановете си, забравят да се радват на живота си, заради страха си от някаква гадинка, която даже не могат и да видят с очите си.

Огромно количество хора страдат днес от коронавирусна истерия. Аз преглеждам пациенти с такова страдание ежедневно, докато пациенти с коронавирусна инфекция виждам веднъж на няколко седмици. За мен коронавирусната истерия многократно надвишава коронавирусната болест по заболеваемост и по последствия за здравето и живота на хората.

Днес просто описах новото заболяване. Не знам още как най-ефективно да го лекувам. Мисля, че първата стъпка е да се покаже, че то съществува. Нека хората видят врага си. Намирането на лечение след това е просто въпрос на време.

Д-р Виктор Хинов,

Индианаполис, САЩ

.