Кутия под дъжда

Картонена кутия, затънала в калта,
тя бавно се разпада и носи от дъжда,
опитва се да спре, но потокът я влече
и тръгват си от нея парченце по парче.

Тя може би си спомня за онзи целофан,
със който е блестяла под слънчевия блян,
за пръстите, отнесли бонбончета от нея,
преди да се превърне в изгубена материя.

Дъждът танцува тихо, безмълвен и студен,
витрините проблясват в последния й ден;
животът само миг е, понякога горчив,
дори да си бил сладък, дори да си бил жив.

Мариана Христова

.