Мълчаща молитва

.

Стихове от Петя Цонева

СМИРЕНИЕ

Много думи изминаха своя величествен път.
После много ръце не успяха да стигнат крилата.
А сега уморените есенни капки валят
и небето се връща със техните стъпки в земята.

И небето облича палтото на къщния дим,
надробено на кръпки от острата скръб на звездите.
Няма нищо под дрехата – нито един серафим –
всички ангели бяха крилата, които отлитат.

Аз протягам към нея студени и сухи ръце –
всъщност къщният дим е достатъчно благ да ме стопли.
И отнякъде пада в дланта ми невинно перце,
бяло колкото бялата пролет на всички животи.

Става страшно, понеже перцето замръзва и то –
по ресниците светят стотици безсмъртни кристали.
И не спирам да питам: „Ти, Господи Боже, защо
с тази Твоя сълза не успяваш света да запалиш?“

И преди да съм свършила, почва снегът да вали,
чуждоземен и лек като манна в студена пустиня.
Казват – зимата идва, защото по-малко боли.
И сърцето, когато замръзва, е трудно ранимо.

Не дочакала отговор, тръгвам през празния дим,
но от време на време поглеждам – звездите са горе.
Всеки има едно само палто – какво да делим?
За какво ветровете на нашата обич да спорят?

Като в разказ на Йовков човешкото време блести,
ако има кого тази скъсана дреха да стопли.
Боже, знам, че перцето, затворила в шепа, си Ти.
По следата в дланта ми – гореща, солена и мокра.

.

МЪЛЧАЩА МОЛИТВА

Аз говорих, говорих, говорих. И после се спрях.
Беше ден преди белият знак да бележи сезона.
Мимолетните златни листа бяха станали прах
и от него приготвяше вятърът фон за икона.

Беше миг преди хладни, метални комбайни в дъжда
да пожънат остатъка сух от звезди-слънчогледи.
И да легне над празния есенен свят вечността,
оправдала със тази безпътица свойта победа.

Замълчах тъкмо миг преди нея. И чух как върви
Господ леко с нозете на дядо през празните ниви.
Носи палто от прясно косени планински треви
и торба, очертала релефа на брулени сливи.

И един пъстроперест кълвач със червено боне
лъкатушеше в клоните, трепна и после отлитна.
Слушах как отшумява мигът. Как, подвил колене,
моят, целият свят, се превръща в мълчаща молитва.

Не говорех, не търсех, не чаках от синьото знак.
Само слушах така, че да чуя дори тишината.
А на другия ден заваля изцелителен сняг.
Като отговор, в който небето прегръща земята.

.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Още от същата авторка – вж. тук и тук.

.