.
Георги Маринов, български учен от Станфордския университет в САЩ, чието мнение е било отразявано и друг път на нашите страници (вж. тук), коментира текущата ситуация с Ковид-19. Ето какво пише той в пост на стената си във Фейсбук:
Водещите новини от днес са от Австрия:
https://twitter.com/BNODesk/status/1461626429653848065
https://twitter.com/BNODesk/status/1461627069683613698
Първо, т.нар. „локдаун за неваксинираните“ не е проработил (кой ли би могъл да предположи, че ще стане така?), което налага от понеделник да се наложи пълен локдаун на цялата държава за три седмици.
Това е вторият постваксинационен локдаун в Европа, след този в Латвия. В Латвия той проработи – случаите паднаха значително след като беше наложен – но не му беше обърнато сериозно внимание, тъй като ставаше дума за Латвия, а кой го интересува какво става в Латвия, нали така? Не беше обърнато внимание и на постваксинационните локдауни отпреди месеци в Чили и Бахрейн, понеже отново, това е някъде там далеч, не тук, а и ние имаме РНК ваксини, а те са с негодните китайски такива, и разликата между тях няма как да е просто месец-два по кривата на спада на антителата. Нали така?
Постваксинационни локдауни трябваше да има и в България и Румъния, но геноцидната политика, която се води от всички правителства на континента, в тези държави се толерира до много по-екстремни нива на смъртност и страдание, тъй като процесът на десенситизация е много по-напреднал, и такива не бяха наложени.
Австрия, обаче, се води цивилизована държава и, освен това, там ваксинацията не е 20-30% както в България и Румъния, ако и да няма чак толкова голяма разлика между Австрия и Латвия (65% спрямо 60% с две дози). Така че това, че се налага да се стигне до такива мерки, ще боли много.
И това е довело до втората голяма новина от Австрия днес – че от 1-и февруари 2022 г. ще има легално изискване за ваксинация на цялата популация. Което е световен прецедент – никъде до момента не е имало такова тотално нареждане за ваксинация. Как точно това ще се осъществи на практика, предстои да видим. А на това какво точно може да се очаква, дори и да се постигне тази цел, ще се спра накрая.
Преди това трябва да разгледаме как точно се стигна дотук.
Нещо, което се повтаря непрекъснато като практика от началото на пандемията е, да се замита нейната съвсем скорошна история под килима. По този начин се забравя много бързо кой, как и за какво е лъгал само преди месеци, което дава възможност популацията да се облъчи мощно с нова порция лъжи.
В случая систематичното лъгане (за което аз говоря още от началото на годината) е относно реалностите на „стадния имунитет'“ спрямо SARS-CoV-2.
Обещанието от миналата година беше, че като се ваксинират 65-70% от населението, проблемът ще се реши веднъж завинаги. Всеки, който тръгне да ви обяснява, че било нещо напълно нормално да се прави ваксинация на всеки шест месеца, че се е знаело, че имунитетът няма да трае дълго, че също така се е знаело, че ще трябва да се ваксинира много по-висок процент от хората и т.н., или лъже, или има много къса памет.
Впрочем, това последното е вярно – наистина се знаеше, че 65-70% ще са крайно недостатъчни – но това беше част от лъжите от първите 18 месеца на пандемията, които сега лъсват на показ, покрай разбиването на стадноимунитетните илюзии в стената на биологичната реалност.
Ето няколко цитата:
От 26-и декември 2020 г.:
От 18-и ноември 2020 г.:
„The ECDC uses an estimated herd immunity threshold of 67\% for its models, while Chancellor Angela Merkel said this month that COVID-19 restrictions in Germany could be lifted if 60\% to 70\% of the population acquired immunity, either via a COVID-19 vaccine or through infection.“
„World Health Organization experts have also pointed to a 65%-70% vaccine coverage rate as a way to reach population immunity through vaccination.“
От 29-и юли 2020 г.:
„Most scientists think 60\% to 80\% of the population needs to be immune to achieve herd immunity, the WHO said.“
И т.н.
Посланията от първата година на пандемията бяха все от този сорт – като се ваксинират 60%-70% от хората, пандемията ще приключи. Понякога се споменаваше 80%.
Проблемът е, че нямаше никакво основание да се вярва на тези числа дори тогава, тъй като горните оценки за R_0 дори за оригиналния вирус от Ухан бяха от порядъка на R_0 = 5-6, при които стойности стадният имунитет се достига при 1-1/R_0 = 80-85%. А и на практика в реалния живот имахме примера с Манаус, където епидемията затихна след инфектирането на над 75% от населението на града.
От самото начало трябваше много ясно да се каже, че трябват 85% имунитет. Имунитет, не ваксинация, тъй като реалният имунитет се дава от броя ваксинирани, умножен по ефективността на ваксината спрямо инфекция.
И тук дойде следващата лъжа. При тестовете на оригиналните три ваксини – двете РНК ваксини на Пфайзер и Модерна и векторната на АстраЗенека/Оксфорд, само тази на АстраЗенека/Оксфорд беше тествана спрямо заразяване. И резултатите бяха, че защитата спрямо заразяване е много ниска, ако и тази спрямо симптоматично протичане да е висока. Вместо обаче да се обърне внимание на този резултат, той беше заровен дълбоко и се работеше на база предположението, че РНК ваксините ще дават напълно стерилизиращ имунитет. Бяха заровени дълбоко в небитието и още по-ранните резултати от експерименти с животни, още от пролетта на 2020 г., които ясно показаха, че РНК ваксините не са стерилизиращи и че могат да бъдат пробити при достатъчно висока начална доза на вируса.
Същевременно Phase III изпитанията бяха прекратени след само десет седмици и отговорът на въпроса колко време ще трае протекцията беше оставен да бъде даден от реалния живот.
Последвалата история е добре известна – появи се Делта вариантът, който е поне два пъти по-заразен от оригиналния Ухански щам и който се справя много добре с пробиването на съществуващите ваксини. В резултат стадният имунитет стана невъзможен, тъй като пиковата защита спрямо инфекция с две дози РНК ваксина е 75%, а стойността на 1-1/R_0 за R_0 от порядъка на 10 (още една систематична лъжа с цел да не се „плашат хората'“ е, че R_0 на Делта варианта е само 6) е над 90%. Т.е. и 100% от популацията да се ваксинира, пак няма да има стаден имунитет, тъй като 100% по 75% е равно на само 75%, т.е. много по-ниско от нужното число.
Това не означава, че няма да има затихване на епидемиите, но това не значи, че то ще е само заради ваксините – видяхме такова затихване в много случаи при ниски нива на ваксинация. А и ако всички се заразят, както стана в Индия, това ще създаде някакъв временен стаден имунитет.
Делта вариантът в момента се използва като извинение за случващото се, понеже, видите ли, никой не можеше да предположи, че ще стана така и ще се появи много по-заразен вариант.
Това е поредната лъжа – от почтените и обективни анализатори на ситуацията се предиждаше именно това, че отказът да се спре трансмисията на вируса ще доведе до появата на много по-заразни и опасни версии на вируса. И точно това стана на практика с появата на Делта варианта, ако и конкретните молкулярни детайли да нямаше как да се предвидят.
Но на практика дори дълбоко компрометираната цел от 70% ваксинация беше просто залъгалка за широката публика. Някои държави/райони я достигнаха. Но какво стана в повечето?
Първо, ако въобще беше обявено някакво условие за „отваряне'“, то се въртеше около цифрата „70% ваксинация'“.
След това обаче се приложи тънката хватка да се смени целта от „70% ваксинация“ на 70% ваксинация на тези, за които ваксината е одобрена. Което първоначално изключваше лицата под 18 години. Т.е. реално целта не беше 70% ваксинация, а под 60%.
След това „отварянето“ беше обявено (щатът Ню Йорк в САЩ беше класически пример за това) при постигане на 70% с първа доза. Въпреки че реална защита няма в първите две седмици след тази първа доза, а официално човек се броeше за „напълно ваксиниран“ едва две седмици след втората си доза, т.е. 5-6 седмици след първата.
В крайна сметка на много места се „отвори“, без въобще да е достигната дори и тази цел.
Сегашната криза в Австрия е логичният резултат на следването на политика на приоритизиране на тесни икономически интереси за сметка на обществения здравен интерес, на систематично лъгане относно сериозността на положението и за това какво точно трябва да се направи, за да се реши проблемът, и на игнориране на обективната научна реалност.
Реално в държава като Австрия, да не говорим за България, Румъния и т.н., не е имало условия за каквото и да било, освен пълен тотален локдаун през последните 18 месеца. Тъй като, докато има активни случаи в популацията, това гарантира, че в даден момент в съвсем не далечното бъдеще отново ще има сериозна вълна. Въпрос на време. Такава вълна се позволява само и единствено от държавни управления, които не се интересуват по никакъв начин от здравето и живота на гражданите на техните държави, защитата на чиито здраве и живот им е уж основна задача.
Ако имаш 65% ваксинирани, и то основно от пролетта, а сега е ноември месец, т.е. при много от тях защитата спрямо Делта варианта е останала доста назад в миналото, и при пълна абдикация от контрол върху заразата, естествено че ще бъдеш сполетян от нова катастрофална вълна.
И тогава ще си изправен пред избор – или пълен локдаун, или ще умират по стотици на ден.
В България беше направен избора стотици да умират, в Австрия са малко по-човечни и може и да не минат 100-150. Но до такова положение се стига в резултат на систематичния отказ да се погледне обективната реалност такава, каквато е – с природата не може да се преговаря и тя не може да бъде измамена с традиционните политически хватки.
Което ни връща на въпроса за задължителната ваксинация. Сега, след като някой се е престрашил да постави прецедента, може да се очаква още много други държави да направят същото, още повече, че катастрофата в болниците в Австрия ще се повтори и навсякъде другаде, където си мислят, че са си решили пролема веднъж завинаги с някакви, дори и номинално високи нива на ваксинация. В по-западните европейски държави са просто няколко седмици назад.
Вероятно и е да има спад в случаите, в резултат на комбинацията от локдауни, уплаха у населението, водеща до по-предпазливо поведение, и често наблюдаваните непредсказуеми отдръпвания на вируса в резултат на нехомогенността на социалните контакти в повечето общества. Което ще бъде използвано отново като повод за обявяване на окончателен тримуф над вируса.
Само че е много, много съмнително дали дори и пълната ваксинация ще има желания ефект. През първата половина на 2022 г., а вероятно и през цялата 2022 г., ще продължаваме да инжектираме спайк протеина от 2019 г., който много отдавна не съществува. Както видяхме по-горе, и 100% ваксинация няма да спре вирусината циркулация, най-много да намали натиска върху болниците. Дори и след трета доза ще е така.
Същевременно вирусната еволюция не спира, а пък наистина масовата ваксинация ще промени много селективния натиск върху вируса.
Аз съм споменавал и преди, че през 2021 г. всъщност неваксинираните пазеха ваксинираните, тъй като благодарение на тях на вируса не се налагаше да еволюира резистентност на антигенно ниво и вместо това еволюираше в посока оптимизация на заразността. Но при наистина напълно ваксинирана популация ситуацията се променя. И тогава нещо като B.1.640 варианта (срещу който е много съмнително сегашните ваксини да имат приемливо висока ефективност и който в момента се разпространява по света по много притеснителен начин), или каквото друго като него се появи в бъдеще, ще има предимство.
Какво правим тогава? Когато се окаже, че в Австрия са наложили изискването за тотална ваксинация на всички, те са се ваксинирали, обаче се продължава с упорития отказ да се спре трансмисиията на вируса, в резултат на което навлизането на Ню/Омикрон/Пи/Ро и пр. варианти, напълно или почти напълно резистентни към сегашните ваксини, доведе до нова катастрофална вълна?
Дори и това да не стане, сериозно ли е да се разчита на налагане на ваксинация на всички веднъж на всеки шест месеца? Защото без такава реваксинация ваксинационният статус няма как да се поддържа – няколко държави, освен Израел, вече възприеха тази политика (за което аз говорих от юли месец насам), и все повече ще бъдат принудени да го направят.
И още нещо, което продължава да не се осъзнава – върви се към пълно разрушение на изградените с титанични усилия през последните 150 години системи за опазване на общественото здраве.
Последната една година се направи повече, за да се подкопае доверието във ваксинацията по принцип (не само към COVID), отколкото наистина лудите антиваксъри успяха да направят в продължение на десетилетия преди това. А тепърва има ваксините да се провалят срещу вируса.
Съшо така се поставиха няколко ужасяващи прецедента.
Ако досега всички нови опасни вируси се овладяваха и елиминираха, за SARS-CoV-2 решихме, че ще го „контролираме'“ с ваксини и нищо друго, понеже беше твърде „скъпо и неудобно“ да се овладее епидемията (скъпо и неудобно за кого?). Но тепърва има да се сблъскваме с нови вируси, и ако и към тях се подходи по същия начин – а точно натам се върви (все пак сега имаме РНК ваксини, които могат да се разработят за дани, нали така?) – резултатът ще е постоянната акумулация на опасни патогени в популацията. Дори и те наистина да могат да се контролират с ваксини, в един прекрасен момент технологическата способност да се произвеждат тези ваксини ще бъде загубена, и какво става тогава?
Същевременно, ако SARS-CoV-2 беше оставен да върлува безпрепятствено, понеже „всички ще го изкараме“ и „трябва да се научим да живеем с вируса“, то от това логично следва, като минимум, че от усилията да се контролира всичко останало, което е по-малко опасно от SARS-CoV-2, няма никакъв смисъл. Все пак, ако ще живеем с COVID, понеже е твърде скъпо и неудобно да се спре епидемията, то какъв е смисълът да се харчат пари и усилия да се спират епидемиите от по-безобидни вируси и бактерии? А, ако не бяха наложени никакви нови стандарти за работна безопасност (защитно облекло, вентилация и т.н.) заради COVID, какъв е смисълът от съществуващите? Защо да не ги премахнем тогава? И т.н.
А в момента в човешката популация единственият по-опасен от SARS-CoV-2 ендемичен вирус/бактерия е HIV. Можем да добавим и туберкулозата, но общо взето това е списъкът. Едрата шарка е елиминирана, а всичко останало наистина опасно има вектори насекоми и е невъзможно за изкореняване. Т.е. повечето болести спадат към категорията на тези, с които вероятно ще трябва да се научим отново да живеем. Подкопаването на доверието във ваксините ще се комбинира с тази десенситизация към масовата смърт и страдание и не е ясно колко още ще изтраят програмите за масова ваксинация, които в момента съществуват…
Но да се мисли повече от няколко седмици напред в бъдещето е неприлично в днешно време…
.
Защо ваксините не са единственото ни спасение от COVID-19?
Много от нас се надяват, че ваксините срещу коронавируса ще бъдат пътя към нашата свобода и ще ни позволят да възстановим стария си начин на живот. Но учените казват, че понастоящем само имунизацията няма да бъде достатъчна и все още са необходими други мерки.
Ето защо:
Моделът „Швейцарско сирене“
Проблемът е, че нито една мярка за предотвратяване на разпространението на коронавирус не е 100% ефективна и това включва дори и ваксините.
Ако наредим няколко парчета швейцарско сирене, с характерните му дупки, едно след друго в девет парчета, а всяко парче представлява една от мерките за борба с COVID-19, ще видим как вирусът успява да прескочи някои от тях.
Нито едно парче от швейцарското сирене не е префкетно. Всяко от тях има дупки – представляващи недостатъците на мярката – които позволяват на вируса да намери път напред. И все пак, ако има няколко слоя, шансът вирусът да бъде спрян от един от тях се увеличава.
Ваксините се разглеждат като най-мощното оръжие в арсенала ни срещу COVID-19. Някои са повече от 90% ефективни и предотвратяват тежкото заболяване, както и смъртта на хора от вируса. Но никоя ваксина не е на 100% ефективна и има шанс да хванем вируса или да го предадем дори след като сме получили своите дози.
Широко разпространеното тестване може да открие хората, носещи вируса, които не знаят, че са заразени с него. Но бързите тестове са несъвършени и могат да пропуснат някои случаи.
Системите за проследяване на контакти проследяват хора, които са били в близък контакт с положителен случай, за да ги посъветват да се изолират. Но такива схеми трябва да бъдат бързи и да достигат между 80% -100% от контактите, за да работят ефективно. Повечето страни съветват хората, които подозират или знаят, че имат COVID, да си стоят у дома и да избягват срещи с други хора. Някои също изискват пътниците да се поставят под карантина.
Но има хора, които не следват този съвет или не могат да го направят.
Маските могат да блокират капчиците на вируса от кашлица, кихане и говорене. Но дори и най-висококачествените маски все още пропускат частици от него. Те трябва да се носят правилно и да се използват от достатъчно хора, за да имат ефект.
Дистанцията от 2 метра между хората намалява вероятността от предаване на вируса. Но все пак можем да го хванем дори и от по-далеч. Свежият въздух намалява риска от инфекция, а ултравиолетовото лъчение от слънчевата светлина може да унищожи оставените на повърхността вируси. Но рискът навън не се свежда до нула.
Шансът за заразяване с вируса се увеличава в райони, които са слабо проветриви. Колкото по-голям е въздушният поток, толкова по-малък е рискът, но опасността все още съществува.
Добрата хигиена може да помогне за спиране на разпространението на вируса, но рискът от частици във въздуха остава.
Какво означава това за нас?
Нито една мярка не е префектна. Само ако използваме няколко от тях в комбинация, можем да защитим напълно семейството, приятелите си и хората около нас.
Австралийският вирусолог Ян Макей е първият, който използва моделът на швейцарското сирене по отношение на пандемията. Той казва, че в действителност дупките на сиренето постоянно ще се отварят, затварят и изместват местоположението в зависимост от нашето поведение.
Ето защо той и други учени казват, че дори на места с широко разпространение на ваксини, все пак трябва да се използват множество мерки, за да спрем дупките на швейцарското сирене да се увеличават и да пропускат вируса.