Мощите на св. крал Стефан Милутин в столичната катедрала "Св. Неделя" (ивша "Св. Крал")
.
Искам да Ви запозная с два може би идентични случая. И в двата става дума за дарения към църкви и административното обезпечаване на тези дарения. Вие си направете извода, има ли сгрешена политика и кой прави грешката.
Случай първи
На първи март 2015 г., по време на тържеството по случай Мартеницата, генералният консул по телефона получи съобщение, че сръбските власти са конфискували три икони, поръчани от българската държава за българската църква в Лисабон, Португалия. Повече от месец аз като консул водих разговори и преговори със сръбските митническите власти, юристи, с посолството ни в Белград, многократно със Западно и Средноевропейски митрополит Антоний, който по свои канали направи опити да въздайства на сръбските власти, с МВнР, с правителството и т.н. Българското правителство и дипломатите ни също направиха всичко възможно да бъдат освободени иконите (поне така твърдяха) – казаха ми, че лично Бойко Борисов е настоял пред правителството на Сърбия, но нищо. Накрая получих телефонен отговор от сръбската митница, че ако си ги искаме, сърбите ще направят търг, ние да играем и, ако спечелим иконите, ще са наши. Значи, освен крупната сума за тяхната изработка, трябваше да платим и за търг. Ние знаехме, че помещението на митницата на ГКПП – Градина е продънено, влажно и всичко бъзро мухлясва.
За цялата одисея в Генералното консулство в Ниш не е постъпвало официално събщение от българските административни и църковни власти, за намерението да се пренесат тези икони, за механизма, по който ще се изнесат. Как така Българската православна църква веднъж нехайно изпраща без документи иконите, като ги възлага на случайни пътуващи от Благоеврадско, като единият има проблем и с българския език, и с говора по принцип, а другият е на пазар във валутния магазин. Може би българските административни власти са взели това глупаво решение. Както казах, ние черпехме информация от сръбските органи. Българските въобще не ни написаха и ред за случката.
Най-вероятно сръбските власти са били уверени, че ги лъжем и че се страхуваме да бъдем по-настоятелни.
Някъде някой да е забелязал по вестници, радио, телевизия и електронни медии съобщения за загубата на тези икони?
Църквата без миряни не е църква, но не споделя пред миряните това събитие от 2015 г. Администрацията без суверен не е администрация, но тя не зачита своя суверен, за да го информира. Медии без читатели не са медии, но и дума не обелват за случката пред своите читатели. Май излиза, че в България няма миряни, суверен и читатели. Празна държава.
Случай втори
На 30 октомври т.г., по повод 700 години от успението на крал Стефан Милутин, в софийския храм „Св. Неделя“ пристигна икона с образа на светията, дарение от сръбски миряни. Дарението е организирано от Сръбската православна църква. Трябва да се отбележи и ролята на Българската православна църква и в частност на храма „Св. Неделя“ , които съхраняват тленните останки и се грижат за тях. Това е проява на висш църковен дълг и дълбоко уважение към светията-чужденец.
Имаше ли тази икона придружаващи документи – така, както повеляват митническите разпоредби?
На мое питане протойерей Петър Славов от храма „Св. Неделя“ потвърди, че дарението е пристигнало в България с всички необходими документи – фактура за стойността, протокол за наличност, сертификат и потвърждение от игумена на Банския манастир, протосингел Данило, че иконата е осветена.
За разлика от нескопосания превоз на българските икони, за иконата на Св. Стефан Милутин, освен дарителят Горан Ристович, присъстват и Белоградчишкият епископ Поликарп, протойерей Петър Славов, дякон Никола Чачев, Ангел Младенов и Лидия Банкова – зам.-кмет на община Драгоман.
Христо Христов
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* Авторът е бивш български консул в Ниш, Р Сърбия.
.
