Самотен кадрил

Луната пори с острия си рог
през клоните на ябълки и круши
и в осветения и жълт поток
последен лист, от топли дни изсушен,
изпадна нахърхорен, вцепенен
на влажната и слегнала се шума,
мечтаещ си и той да е слепен
към шумата, но ето че по друма
подхвана вятър крехкото листо,
търкаля го, без жал го запремята
и запиля. Не го остави то
да гние, но със своите си братя.
И гледайки самотния кадрил,
си мисля – ако те съдба нарочи
и прати самота в света ти мил,
то тя и в другия ще я проточи.

Красимира Стойнова

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Още от същата авторка – вж. тук.

.