Илюстрация: miau.bg
Едва ли ще забравя тази есен –
сновяха шепа мравки като луди
и влачеха към процепа си тесен
една небесносиня пеперуда.
Животът й, за този свят излишен,
за долния бе пиршество богато.
Но аз видях, че тялото й диша
с последните остатъци от лято.
Видях крилото, тръгнало нагоре
да полети, преди да стане късно.
А след това земята се отвори…
…и мравките видях да го разкъсват.
Не падна нощ. Ала и ден не стана.
Валеше дъжд в кръга на полуздрача.
И от солта по голите ми длани
разбрах, че есента безсилнo плаче.
Запомних я с жестоката гощавка,
с тъгата без илюзии за чудо.
А в шепата й – куп човеко-мравки
след есенния лов на пеперуди.
Ники Комедвенска
.
