Балконът с накачени чирози,
главите лук, червения пипер
и онзи аромат на ябълки с канела в къщата…
Далече съм, а там е същото.
Дърветата, павираните улици,
сърбящи рани, детски колена
и онзи пресносолен вкус по кожата…
Далече съм, а там е все така.
Морето, плажът, залезът,
в косите пясък, отпита глътка от нощта,
онези тихи обещания за вярност…
Като се върна, ще е пак така.
Мария Станкова
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Мария Станкова (по-късно Мария Келберт) е родена през 1956 г. в Бургас. Завършила е СМУ „Панайот Пипков“ и ИМХК към Българската държавна консерватория. Била е пом.-режисьор във ВИТИЗ (сега НАФТИЗ) „Кръстьо Сарафов“ и в ДМТ „Стефан Македонски“, редактор във в. „Литературен форум“ и сп. „Заедно“, гл. редактор на сп. „Книгите днес“ и „Мъжът“, сценарист на предаването „Защо не“ с Мартина Вачкова и на кукленото шоу „Говорещи глави“ по TV7. Станкова е публикувала поезия, проза и публицистика в издания като „Ах, Мария“, „Витамин В“, „Съвременник“, „Култура“, „Капитал“ и др. Първата й книга – „Наръчник по саморъчни убийства“ излиза през 1998 г. и става „Книга на годината“ на конкурс, организиран от фондация „Огнище“. През годините след това излизат поредица нейни прозаични книги, някои от които също са отличени с награди. С престижни национални и международни награди са отличени също нейни пиеси и сценарии за филми. Пише и стихове. В един момент Мария поема пътя на емиграцията. Живее в Германия. Работи като писател на свободна практика. Сегашната й фамилия е Келберт.
.